По стъпките на предците ни в Окситания. Част III

Тук всеки опит да бъде описан този град с великолепно запазените си крепостни стени и множеството кули бледнее пред непосредственото изживяване от това да влезеш през малкото мостче в укрепения град, да тръгнеш по виещите се улички, да стигнеш до катедралата, запазена в автентичния си вид от 12-ти век, да минеш покрай старите кладенци, в един от които според легендите е заровено голямо съкровище, и да заживееш в атмосферата на средновековието.  После  изведнъж, неочаквано те побиват тръпки, като си представиш как предалите се на кръстоносците жители на града са принудени да го напуснат голи, обругани, лишени от всичко, отправили се към нищото и неизвестността.

Мрачното чувство изчезва, когато отново напуснеш стените на града, за да съзерцаваш от другата страна на реката нощната му панорама. Тогава осъзнаваш мълчаливото му величие.

 

 

Продължава нашата обиколка из Окситания… Пристигаме в мистичния Рен-ле-шато, станал още по известен с откритите от абат Сониер тайни свитъци в основата на старата църква. Малко е останало от старата постройка, но вниманието ни приковава един кръст – катарски кръст, равнораменен…и в средата му – разперена ръка, ръката на посвещението…изглежда като послание към нас за нашата мисия, за пътя ни в търсенето на корените, на духовните послания, на пълнотата на живота, изпълнен с Любов.

 

 

Влизаме в музея на Деода Роше, човекът, поставил през 1962 година скромния паметник в памет на изгорените катари в подножието на Монсегюр. Повече от 40 години той посвещава на изучаване живота на катарите и съхраняване на малкото останали образци, оцелели от лапите на инквизицията. Неговата разпалена страст към катаризма е провокирана от беседите на Учителя Беинса Дуно за богомилите и техния път на запад. Следвайки  примера на Учителя, години наред той прави летни лагери в ливадите под Монсегюр, съживявайки паметта за „добрите хора”.

 

 

 

 

Дни наред съзерцавахме връх Бугараш от разстояние и ето ни в подножието му. Не само енергията тук е различна, но дори и въздухът е различен. Небето бавно се покрива с облаци и върхът се скрива в мистична мъгла. Започва един друг диалог между нас и планината – зазвучава флейта, после песен, после още една …и още една. Хармонията с това магично място е постигната.

 

 

 

 

 

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.