С Йорданка Хаджийска пътуваме отново за Даманхур. Казвам „отново”, защото миналата година вече бяхме там, но като туристи. Сега сме поканени за среща с „ръководството”, това е доста относително понятие за жителите на Даманхур, защото там принципът на равенството не е само пожелание, а реалност…, но все пак съществува и някаква йерархия.
Колко по различно е всичко, когато успееш вече да навлезеш в живота на Даманхур, а не просто да минеш и си заминеш като турист, пък макар и очарован от видяното.
Настаняват ни в хотела в самата „столица”. Тук цари едно очарователно и освобождаващо от житейските проблеми спокойствие, то те завладява неусетно, после ти разрешават свободно да се разходиш из парка със статуите, лабиринтите и изрисуваните къщи, срещаш малко, но спокойни и усмихнати хора, които добронамерено те гледат и се радват, че си дошъл да ги посетиш, готови са да ти помогнат ако имаш нужда от нещо…или просто да те упътят…други са заети с медитация в лабиринтите, движат се съсредоточено и бавно, в този момент те не се интересуват от теб, любопитството е нежелателно и ние минаваме нататък…после се появява Илина Абаджиева – доктор по теология. Тя отдавна е „вътрешен човек” тук и вече е организирала нашите срещи.
Първо ни посреща Ниомо, човекът, който ни покани. С него се познаваме от България. Разговорът ни е дълъг и приятелски, той се интересува главно от траките и нашите богомили. Малко, за да не кажа почти нищо, не знаят в Даманхур за богомилите, но знаят, че те са носителите на духовните идеали, които успяват да предадат на катари и албигойци и после да разпространят из цяла Европа. Разказвам им за тях, стигаме и до съвременността и Беинса Дуно (Петър Дънов), който пръв в наше време възражда Богомилското учение и неговия духовен импулс…След това заговаряме за музика, за ритмите, които използват в Даманхур, за съчетанието на движение и ритъм и тогава идва на ред на Йорданка Хаджийска. Тя им заговаря за Учителя и за Паневритмията, говори професионално и като музикант. Впечатлен от нашия разговор, Ниомо веднага предлага през следващата година да се направи едно специално представяне на всичко това за жителите на Даманхур. С тази идея се разделяме, и с прегръдки и пожелания за нови контакти и сътрудничество.
Минават само два-три часа и Илина ни съобщава за нова среща. Оказва се, че Ниомо вече е запознал „вътрешния кръг” от даманхурци с нашия разказ и интересът е огромен…Новата среща е още по-динамична, отварят ни две зали – едната „зала на всички религии” – по стените й са изобразени великите духовни водачи от всички времена. Като на българи ни показват Орфей!!! Ние веднага реагираме, че имаме и други, по-съвременни – Боян Мага и Беинса Дуно (Петър Дънов). След като им разказваме за тях, те казват: „Дайте ни техни портрети и ние ще ги нарисуваме на стената, работата тук не спира, ние постоянно добавяме нови неща”. Обещаваме им. После следва залата с Атлантската азбука, изрисувана лично от Фалко – инициаторът на цялата идея за Даманхур и до смъртта си духовен водач на общността. Гледам изписаното… и се задъхвам, виждам много познати неща, заговаряме за наследството от Атлантите, за бутанския език… „дайте ни ваши надписи и ние ще се постараем да ги разчетем” – казват нашите домакини. Тук ние просто замълчаваме от вълнение. Дълго време гледам изписаното по стените, не ми разрешават обаче да снимам… За подробностите от нашия разговор и за изводите от него ще напиша отделно, защото заслужава специално внимание и обем. Прибираме се потънали в мисли за единството на езотеричното познание и неговия източник.
Само след още час отново ни звънят. Този път Илина ни съобщава, че Черния, човека най-високо в йерархията на Даманхур и пряк наследник на Фалко, е изразил желание за среща с нас.
Името му малко ни озадачава. Очакваме да видим някакъв ако не точно черен, то поне някой много тъмен човек, а той се оказва напълно светъл. Бързо изясняваме „недоразумението” с името му – в Даманхур всички носят имена на животни, на италиански „черния” било името на някакво много малко животинче и то нямало нищо общо с черен цвят. Посмяхме се като му обяснихме значението на думата на български. Така с усмивки и добро настроение започва тази среща. Черния вече е много добре информиран за нас и за всичките ни разговори до този момент и направо започва с въпросите за траките и богомилите. Той се оказа астро-археолог и се интересува изключително от древни астрономически обекти. Заговаряме за Белинташ, за Караджов камък, за Бузовград и за още много подобни места в България, за които той дори не е чувал, казва, че непременно ще дойде в България, за да види всичко това на живо и тихичко добавя: „Когато имам повече време… и събера пари”. Говорим цели три часа, присъединява се и Илина, разговорът се прекъсва, защото ни канят на специална музикална медитация/концерт в подземните храмове.
Отвеждат ни с кола и ни казват, че концертът/медитация ще се проведе в четири от подземните храмове (те са общо седем и са обявени за „Осмото чудо на света”), по време на медитацията не се разрешават никакви разговори и ръкопляскания до финала, необходимо е да се движим тихо един зад друг „стъпка в стъпка”, (ние си мислим: „точно като в Паневритмията”), и трябва да следваме мълчаливите указания на водещия. Тръгваме. Музиката е прекрасна, една част от нея е написана лично от Фалко, има и хор от над двадесет певци (само жители на Даманхур не професионалисти, но с изумителен синхрон), появяват се и танцьори…акустиката е зашеметяваща…усещането – уникално. По-нататък това преживяване не може да бъде описано, то трябва само да се изживее без да се коментира, за да остане вярно на сакралния си характер и дух.
След медитацията разговорите продължават дълго. Най-важният резултат е отправената, вече съвсем официално, покана за наше гостуване през следващата година за представяне пред много по-широка аудитория на българските духовни ценности, всички онези, за които разговаряхме.
Когато на другия ден с Йорданка потегляме за летището, благословиите и сърдечните пожелания от Даманхур ни съпровождат чак до България.
Дамян Попхристов
Leave a Reply