Великден е! В малкото селце Осмар сме се събрали много хора от цяла България. Дошли сме не просто да прекараме заедно празника на едно красиво място, а за да отбележим едно знаменателно събитие – началото на Богомилското движение в България.
На 12-ти и 13-ти април 928 година в подземната галерия на църквата „Св. Параскева” във Велики Преслав Боян Мага посвещава на тайна церемония своите първи 21 апостоли. Много скоро това, което ще стане известно като Богомилско движение, ще обхване не само България, но и земите на почти цяла Европа и ще проповядва своя девиз „Свобода, Равенство и Братство чрез Любовта”, ще говори за равенството на жената не само в битово-социален план, но и в духовен, ще заразява с високия морал и личен пример на мисионерите си, ще основава училища за всички, болници и приюти, ще говори за уникалността и ценността на всеки отделен човек, ще иска равенство за всички, така както сме равни пред нашия Създател, ще проповядва бъдещата „Църква на Любовта”, в която „няма йерархии и структури, защото никой не е по-голям от другите”, която „признава всички велики Учители от всички епохи, които са показвали Истината на Любовта”, която „не предлага награда нито тук, нито в отвъдното, освен неизразимото щастие да съществуваш и обичаш”, която „изцелява своя ближен, обществото и планетата”, в която няма мистерии и тайни освен „истинското познание за силата на Любовта” …и всичко това се претворява във философията на Ренесанса и Реформацията, съхранява се през вековете от Тамплиери и Розенкройцери, от Суфити и Масони, от Учението на Петър Дънов.
Ето защо се събрахме на Великден точно на 12-ти и 13-ти април – за да възродим този чисто български импулс, да отдадем почит и шанс на енергията на Любовта!
Мястото – село Осмар – не е избрано случайно. Тук е концентрирана изключителна енергия, дори името на селото го подсказва – Осмар – от осмица. Който погледне към редицата от хълмове, ще забележи каква прекрасна осморка описват. Енергията се завихря в знака на безкрайността и вечността – осмицата. Нужна ни е тази енергия, трябва да я пренесем на следващия ден във Велики Преслав. Изиграването на Паневритмия на поляната във вътрешния двор на къщата за гости дава точния старт за деня.
Изкачваме се по стръмните метални стъпала до скалния манастир на исихастите в непосредствена близост до селото. Горе мястото изглежда просторно, но се оказва недостатъчно да ни побере всички, трябва да се качваме на групи…Изведнъж в мистичната тишина зазвучава флейтата на Йорданка Хаджийска, носи на нежните си звуци сакрални послания…тогава се чува и глас…Симеон Симеонов запява, съкровено, уверено, мощно…магията на песента бързо завладява всички и скоро цялата пещера ехти от масова песен…времето спира своя земен ход…звуците от малките камбани пренасят нашето вълнение към Небесата. Гласът на Симеон Симеонов се понася отново, този път над цялата местност, звучи от скалата „Окото”.
Едно прекрасно създание – Дария – наричат го „кристалното дете”, говори без паузи, развълнувано предава своите усещания и прозрения от мястото.
”Полетяхме с цялата пещера”, споделя някой на връщане… Да, това наистина беше полет, полет на Духа.
Този полет продължава и след това – по време на семинара в „Осмарските къщи”, продължава в думите на Дамян Попхристов и Христо Нанев, в задушевния концерт от духовни песни на Симеон Симеонов, в нежната класическа музика на пианото и флейтата в изпълненията на Даниела Маринова и Йорданка Хаджийска и накрая…без съпровод…кратко, но спонтанно в „космичния” глас на Диана Дафова…нощта трябва да почака.
Денят е 13-ти април, вторият ден на Великден. Изгрева на Слънцето ни заварва мълчаливо сбрани на мястото, където е била църквата „Св. Параскева” в манастира край Велики Преслав. Посрещаме първите лъчи с тиха песен… после „Отче наш”…после пак песен…после тишина…тишина и вглъбение…и тогава…тогава започва чудото – като мощен поток над нас се изсипва огромен сноп от енергия, енергия, заредена с послания… послания… послания… сълзите в очи не се прикриват, защото са израз на огромно вълнение… духовното единение става факт… всеки разказва онова, което е в състояние да предаде в този момент…в сърцата ни заживява една нова „Света Троица” – Любов, Единение, България.
След първоначалното вцепенение започва постепенното раздвижване…говорим много, един през друг, Дария възбудено ръкомаха и предава новите си видения… всеки е някъде дълбоко в себе си и в същото време едно с всички останали, прегръдките са спонтанни и сърдечни…не ни се тръгва от това магическо, свещено място, достойно да бъде сакрален център за всеки Българин.
Великден е!!!
Дамян Попхристов
Leave a Reply