Пътуваме към Белоградчик, цял автобус хора сме, там ни чакат много други, пристигнали с колите си. Идваме, за да разгледаме прочутите скални образования и да посетим пещерата Магура. Звучи като нормална туристическа екскурзия…Но дали ще е такава?
Дългото пътуване и неизброимите дупки по пътя не успяват да притъпят духовните ни сетива. Неусетно, без преход, само след няколко най-обикновени завоя преди Белоградчик, попадаме в море от скални образования… гледката е зашеметяваща… погледът не знае къде да се спре и трескаво шари навсякъде. Казваха ни, че това са естествени образования, които с хилядолетията се образували под въздействието на природните сили… добре, но духовната ни памет започва един друг разказ…
Да, това в далечни времена наистина е било дъно на море, но в Лемурийско време… после идват и Гигантите от началото на Атлантската епоха и те остават тук, както се казва „за вечни времена”, остават вкаменелите си образи… ето ги – войни-гиганти с шлемове и брони, в цели редици и поединично… тук са и пазителите на тези сакрални места, тук е и бог Бел, разперил ръце към нас, за да ни обхване и приласкае, тук са гигантски костенурки, кучета, змии… тук се извисява над нас и Богинята Майка, за да ни пази и закриля и днес… тук е вкаменена цяла една епоха, която по инерция сме свикнали да наричаме „митологична”, а тя се оказва реална – ето я, цялата е пред нас… и то не просто вкаменена, а напълно осезаема, с цялата си енергия и заряд…, който може я усеща.
Идва ред и на пещерата Магура. Туристическата информация за времето на нейното образуване, за това колко време е нужно, за да се оформят сталактитите и другите скални образования, колко време са продължили проучвателните работи, статистиката за нейната големина, дълбочина, дължина и т.н., всичката тази информация много бързо отшумява, не защото не е интересна или пък мащабите не са впечатляващи, а защото това, което следва направо я заличава.
Инженер Кирил Кирилов, изследвал дълги години рисунките, ни води през тесен коридор към залите, където знаехме, че някакви първобитни хора рисували с птича тор по стените едни примитивни ловни сцени и фигури…И изведнъж пред нас оживява съхраненото в образи и символи човешко познание от преди 40 000 години (!!!), познание за строежа на Вселената, за произхода на Човека, за Мъжа и Жената, за началото на нашата цивилизация… един цял цикъл на тайно посвещение на древните ни прародители, които оказва се имат и звезден календар, познават циклите на планетите… и оставили всичко това тук за нас, техните наследници, оставили са ни едно цялостно езотерично познание, защото са знаели, че тук, дълбоко под земята, то ще бъде съхранено много дълго време, пощадено от капризите на времето и разрушението… и още нещо, направили са го така, че да го почувстваме и със сетивата си, защото от незапомнени времена влизането в пещерата е било и сакрален акт – символ на връщане към Изначалието, към Утробата, към Тъмнината, от която се ражда Живота, за да започне вечният цикъл на Живот, Смърт и Ново Раждане.
Събрали сме се толкова хора в т.нар. „Слънчева зала”, Кирил говори и показва, тича от рисунка на рисунка, не спира, ние гледаме захласнати Слънцето и звездите, човешките фигури, разпръснати по стените… и изведнъж всичко това като че ли оживява, раздвижва се в някакъв мистичен танц, върти се като на екран пред нас по стените на пещерата… и от дълбините на Вечността до нас достигат гласовете на тези хора от преди 40 000 години, звуците на флейтата на Йорданка Хаджийска ги пренасят през времето… това не са членоразделни думи и изречения, това е сакралното им познание и послание към нас – да се вгледаме и вслушаме в себе си, да погледнем на света с техните очи, с очите на прозрението в тайните на Света и Живота, в смисъла на това да бъдем Тук и Сега, да бъдем хора, които да се превърнат в Човеци, осъзнаващи и себе си, и Силата си, и Силите на Вечната Реалност и Вселенската Хармония… ето какво са запечатали нашите предци по стените на пещерата като послание към нас… Това са техните Гласове от Вечността.
Скоро в пещерата отново зазвучава флейтата, този път ни приканва да проследим един кратък спектакъл – четирима младежи – Любомир Хаджийски, Петя Миланова, Мартин Москов и Ния Недкова ни представят чрез огън, вода, човешки глас и образи взаимната им връзка, пълната взаимосвързаност на всичко, на всичко в Съзиданието…звучи оперно пеене в съпровод на електрическо пиано (Ния Недкова), прекрасният глас на младата певица Петя Миланова резонира по уникален начин върху пламъчетата на огъня и те се издигат и спускат в ритъм, върху водата, която оформя причудливи фигури, върху цветовете, които се изписват на екрана, образувайки различни геометрични фигури… ето го нашият, на съвременниците ни, на младото ни поколение, достоен отговор на посланията на нашите предци – да, всичко е свързано, в света няма нищо случайно, ние сме едно с Цялото, Съзиданието е Хармония и Красота.
Благодарим ви Гласове от Вечността!
Дамян Попхристов
Leave a Reply