ЗАСАЖДАНЕ НА НИВАТА
„България трябва да бъде първата страна, в която хлябът да се дава даром” (Учителя Петър Дънов, от „Закон за хляба”).
Водени от желанието за духовно пробуждане и израстване на българския народ и оттам на хората по света, и от стремежа си да ставаме по-добри един към друг ние започнахме тази малка стъпка на взаимопощ и подкрепа на хора в нужда.
Когато обсъждахме какво бихме могли да направим, карайки хората да мислят не само за себе си и собственото си благополучие ние искахме да подарим лъч надежда на тези, които са я изгубили.
Искахме да направим опит хората около нас да се спрат и да се замислят за това дали биха могли да бъдат щастливи, в свят, който е обърнал гръб на добротата и на светлината.
Решихме, че можем да започнем с най-важното – хляба. Българският народ има един завет, оставен от Учителя Петър Дънов, който е записан в неговия Закон за хляба. Той гласи, че: „Учениците на Новото учение да не купуват и продават хляба, брашното и житото с пари.”
Тогава избрахме хлябът да бъде от лимец. Ако даряваш, тогава дари нещо наистина добро и полезно.
Лимецът се отнася към дивите сортове пшеница и е една от най-старите храни на човечеството – прародител на пшеницата. Доскоро той представляваше интерес предимно за археолозите. Лимецът е житно растение от сем. Роасеае, род Triticum monococcum. Това е единствената зърнена култура, която не е селектирана от човека. В резултат на провеждана с години селекция на сортовете съвременните пшеници се отглеждат лесно и дават големи добиви и са модифицирани с качествени показатели. Ето защо лимецът е толкова ценен–хранителните качества на зърната му са останали непроменени от хилядолетия. Известно е, че добивите са значително по-ниски, в сравнение с другите пшеници. Най-голямото му преимущество е, че е запазен видът му и това го прави устойчив – не боледува и не се налага при отглеждането му да се използват хербициди и пестициди.
Най-ценното не е толкова съдържанието му, колкото енергията, която получава от слънцето. А слънцето грее в зърното на дивото жито и то поема енергията от лъчите му.
За чистотата на храната се говори и при нравствените принципи на богомилите. Храната (растителна и безмесна), смятали те е една от предпоставките за душевна чистота и хармония. и това в съчетание с вярата и делата им оказвало голямо въздействие върху поведението и характера им.
Събрахме се дванадесет съмишленици за каузата – даряване на хляб от лимец. Един от нас предостави дванадесет дка, а други подсигуриха зърното за посев. Така започна всичко. Нивата беше подготвена и изорана, а решението ни беше да я засеем ръчно. Направихме го по законите на радостта и хармонията – с флейта и песни. Сътворихме ритуал, който да повлияе благотворно на житото, храната да бъде жива и лековита, а нивата да даде добра реколта. Така, както са правили богомилите преди 11 века, така както учи Учителя Петър Дънов – да отглеждаш всяко растение с любов, грижа и с песен. Цялата група беше в много добро настроение. Всички се чувстваха прекрасно и изпитваха усещане за смисъл и доброта. За по-малко от два часа свършихме най-важната част от нашето дело.
Оттук натам трябва да продължим да приобщаваме още хора, които да съдействат и да се включват в нашата инициатива „Даряване на хляб от лимец”. Необходими са дарители и фурни, които на доброволни начала да подпомагат тази идея да стане национална кауза.
BRAVO!!! Goliama micia! Prodalgavaite! I nie ste se vklu4im, kogato sme gotovi za tova.
Прекрасна инициатива ! Пожелавам успех и много Светлина! Бъдете здрави!
Дано това да е само началото и да се приобщят повече хора!
Шапка ви свалям,хора!
Хубаво е това което правите! Аз лично съм работила и изкарвала прехраната си от земята преди да замина от България. Обичам българската земя, но близките ни не искат да се връщаме. Поздрави!