Обичам планината. Излизам често с приятели. И се стремя да не повтарям места, на които съм била. Много бях слушала за Бегликташ, погледнах в „100-ТЕ НАЦИОНАЛНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТА” и с изненада установих, че светилището не е включено там.
Намерих нужната информация.Намира се на 4 км от Приморско, там, където Странджа се спуска към морето. На най-високото място на Маслен нос-между двата залива-„Св.Параскева” и „Зигра”. Открито от братята Шкорпил, остава неизследвано до 2003 година. Всяко зло за добро-може би това,че е било в рамките на ловен резерват „Перла” на Тодор Живков е опазило мястото от иманяри и е дало възможност на археоложката Жени Дражева да обследва терена и с оскъдни средства да разчисти и върне на място падналите камъни(където е било възможно). Работа нелека, за 12-те декара , на които е разположено светилището. И така до 2005 година, когато работата е спряна, поради липса на средства. Тъжният факт за богатата ни на културни съкровища Родина. Ето защо не я намерих в списъка на „ 100те НАЦИОНАЛНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТА”.
Наскоро видях Стоухендж в Англия. И неспирния поток от туристи. Сравних с Бегликташ. И ми стана тъжно.
И този мегалитен комплекс е в кръг, но с такива внушителни размери, че Стоухендж ми се стори като малка буболечка в сравнение с величието тук. Но за английският събрат говори цял свят, а за нашия мегалитен великан светът не знае почти нищо.
Какво ли няма на тези 12 дка площ:
Огромният долмен, с височина 12 м и ширина 9 м е пещера –утроба и е доказателство за култа към Богинята-Майка.
Апостол Таш-така братя Шкорпил са нарекли внушителния мегалит-огромен заоблен камък,който се крепи само на три точки и слънцето изпраща първия си лъч на 22 юни в процепа от долу.
Слънчевият часовник, с 6 плоски камъка, които са разделяли деня на 6 равни части, като сянката от Апостол Таш е падала върху тях, в различните отрязъци от деня.
Тук е огромният лабиринт от монолити в северната част на светилището, където са изпълнявани Орфически обреди, според намерените артефакти.
Открити са и основите на правоъгълна сграда, която говори за голям култов комплекс, който е имал постоянно жреческо присъствие.
Но центърът на светилището е „Брачното ложе”- огромен плосък камък, оформен като легло , където жрецът и жрицата вероятно ритуално са представяли брака между Бога Слънце и Богинята Майка.
Трон, жертвеници,в които са разливали вода, вино, мляко и масло , множество валуни(обли камъни), оформят комплекса в свещен кръг.
Препоръчвам ви да посетите комплекса в ранния следобед, когато цялото светилище сияе в светлина (дали от там тези места носят името си?). Да усетите топлината на камъка, стоплен от Бога-Слънце, оставил величествена „стъпка” върху големия менхир ,или да усетите невероятно силното енергийно излъчване, когато минавате през 10 метровия процеп между двата гигантски камъка, ориентирани север- юг. Сигурно ще се почувствате и пречистени и благословени.
Невероятно място, където се чувстваш в единение с Майката Природа, но не на думи, а с цялото си същество. И се изпълваш с благодарност към създателите му, които ни изпращат послание с повече от 30 века давност. Дали са бесите, или племето на най-древните рудари –скирмиани, които и да са, нека помълчим, да се вслушаме в гласовете им, да чуем разказа им за Необятния Космос, защото със своето творение те ни доказват, че са знаели повече от нас.
Мисля,че всеки Българин трябва да посети това място и да подемем кампания за удължаване на списъка на „100те НАЦИОНАЛНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТА”. България има такива прекрасни паметници на културата и историческото ни наследство, че този списък може да бъде удължен многократно.
Йорданка Хаджийска
Leave a Reply