По стъпките на предците ни в Окситания. Част I

 

Много обещаващо беше началото на нашето пътуване – посещението на музея на Салвадор Дали във Фигерас.
Свободомислещият, нетрадиционен, осъществяващ с лекота идея или сън Салвадор Дали. Вдъхновяващо ни подейства неговата необятна фантазия и артистизъм, неговата изумителна продуктивност, която като че ли надхвърля рамките на човешките възможности и още веднъж доказва наличието на Божествената искра в човека.
Дали този свободен дух щеше да се изяви, ако нямаше проправен път през схоластиката и догматизма на средновековието?

 

 

Отново сме в Безие. И отново ни залива тежката атмосфера на масовата смърт. Две църкви, в които са избити хиляди християни от „християни”. От тук започва тежката Голгота за нашите братя катари – началото на Албигойския кръстоносен поход и жестокостите на неговия предводител Симон дьо Монфор.

Нашата молитва за загиналите още отеква между двете църкви.

 

Пред нас е малкото планинско селце Минерв. Виждайки го, не можеш да не се пренесеш в средновековна Окситания. Дълбок каньон, кацнали по скатовете каменни къщи, аромат на вино и тесни извити малки улички. Вървим по „Пътя на мъчениците”. Той ни води към площадчето пред църквата. Спираме пред паметника на загиналите 140 посветени катари – изключително скромен, но силно въздействащ. В суровия камък е изрязан само един въздушен гълъб, символ на нетленност и портал към отвъдното, посветен е на „добрите хора”, на „богу милите”, излезли да защитят с телата си Съвършената Жиралда, наречена „Праведната”, затрупана с камъни жива в кладенец в подножието на селото.

 

Отново връзка между българската и окситанската история.

Помните ли ослепените Самуилови войници от Василий Бългорубиец? И на всеки 100 слепи, един с едно око да ги води?

Тази страшна сага, довела до смъртта на Посветения Самуил се повтаря два века по-късно в Окситания, в замъците на граф дьо Кабаре. В непристъпните твърдини се е укрепил Посветения граф. Успял е дори да плени един от приближените лейтенанти на Симон дьо Монфор. Побеснял, той ослепява жителите на околните села, с жените и децата и ги кара да обикалят около укрепленията, готов да продължи безумното си дело до падането на крепостите. Потресен, графът се предава и макар, че животът му е разменен срещу този на лейтенанта, той не живее дълго. Също като Самуил.

Какви „християнско”-рицарски истории…

 

Сан Феликс дьо Караман. В 1167 година българският съвършен папа Никита организира богомилите от цяла Европа в голям събор, не за раздаване на длъжности, а за координиране на духовната дейност и за строителство и укрепяване на действащи замъци, за да се защитят жените и децата. Предполага се, че тогава е взето и решението за възстановяване на крепостта Монсегюр, в строежа и проектирането на която като слънчева лаборатория, взимат участие петима български съвършени богомили. Те са поканени лично от собственичката на замъка Есклармонда де Фоа, получила посвещение скоро след мимолетната си срещата с папа Никита.

В малкото градче ни посреща г-жа Силви Казолу, председател на българо-окситанското дружество, посещавала многократно България. Тя ни представя на бившия френски културен аташе в България г-н Денис Виар, също голям приятел на нашата страна и сладкодумен разказвач. Той ни е организирал посещение на замъка, в който се е състоял съборът. Около нас витае духът на нашите предци. В тяхна памет поднасяме шепа българска пръст и изпълняваме катарския химн на окситански, за да изградим един духовен мост между България и Франция.

 

 

 

 

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.