Дързост, майсторство и български дух

Фестивалът “Transfiguration”
с. Долен – 6-9 август, 2015 г.

Те са група млади хора – Цветан Хаджийски, Веселин Митев, Стефан Парисов, Ивайло Александров и съратници… и съмишленици… и поне 50 доброволци. Събира ги и ги обединява една идея – да направят един уникален фестивал в село Долен в Западните Родопи, архитектурен и исторически резерват, само на 28 км. от Гоце Делчев. Защо там?
Защото преди време Веселин Митев си купува една много стара къща в селото и само с двете си ръце, с много фантазия и дръзновение я престроява и превръща в архитектурно бижу в старинен стил, само от естествени материали…камък, дърво и пръст. Удивително изнурителна работа за човек, който работи сам…без никаква техника. Появява се къщата…после полетът на фантазията решава, че стръмната поляна отпред може да се превърне в амфитеатър…и камък по камък, ред по ред, с огромно търпение и упоритост той се появява, обхванал склона в каменна прегръдка. Кому е нужен?… Отговорът е – някой ден ще се използва…за музика, защото Веселин е и музикант. Импулсът е даден.
Тогава се появява вдъхновението и артистичното въображение на Цветан Хаджийски, братовчед на Веселин – това място трябва да се превърне в основна сцена на цял музикален фестивал, но не просто на един от многото, а съвсем различен – музика от нов тип, „отвъд прага” – елементарно ще е да се определи тя като „етно-музика”, нито пък фолклорна, и в никакъв случай не „чалга”…тогава каква? Отговорът за сега е само в полетялата фантазия и мечти на Цветан. Изискванията са категорични – всичко трябва да е на най-високо професионално ниво…Подборът на участниците дава отговора – „Исихия”, Теодоси Спасов и „Баlkansky”, „Кайно йесно солнце” и “Small man”, „IRFA”…това обаче не стига…фестивалът трябва да е международен…и се появяват „BaBa ZuLa” от Турция, “Villagers of Ioanina” от Гърция, “Moon and the Nightspirit” от Унгария – впечатляващо! Бързо се оказва, че и това не е достатъчно, фантазията добавя още и още – работилници, ателиета по тъкане, керамика, ковашко ателие…фотографски изложби на артисти като Иво Христов, Витан Витанов, София Зашева, Виктор Димчев, Иво Данчев и др.…накрая и премиерна прожекция на филма „Това е България”…, но и това не е краят, следват конни преходи, детска градина, книжарница… ”малко е” мисли си Цветан Хаджийски…и ето я и втората сцена – дървена, кръгла, истинско скулптурно произведение.
Започва трескава работа по подготовката, всичко трябва да е готово само за година – амфитеатърът довършен, голямата сцена построена, после и втората сцена, местата за ателиетата и изложбите – работи се „на ръка” само с естествени материали, работи се без почивен ден…ентусиазмът и енергията на Цветан Хаджийски са заразителни…появяват се 50 души доброволци, живеят на палатки…работата кипи денонощно. „Всичко трябва да е перфектно!!!” е мотото на Цветан. Местните жители и кметът в началото са скептични…после заинтригувани… после очаровани… накрая силно впечатлени и щастливи.
Датите за фестивала вече са обявени, съставите са поканени, гостите уточнени…билетите са в продажба…, а работа има още много, много…, но няма спиране, няма отказване, целта е ясна и все по-близо. Не липсват и скептиците, които не виждат как един нов фестивал ще си пробие път в конкуренцията на „Spirit of Burgas” с Роби Уилиамс или Копривщенския фестивал, които са точно по същото време. Ето я обаче мотивировката в думите на организаторите:
„Някъде там, в Родопите, едно малко село, забравено в планината, е притихнало в себе си, притаило изконния дух на началото. Хора, сенки и спомени се пресичат в руините, останали от достолепието на старите тиклени къщи и отъпканите калдъръмени улици. Улици, по които още вървим, магически места, в които потъваме, търсейки същото, което са търсели и нашите предци – хармония и сливане с околния свят. Човекът и планината потъват в собствената си приказка. Днес ние, които имаме духовната потребност от връзката с природата и корените, ние, които искаме да се заредим с първичната енергия, бликаща от всяко кътче в родопското село Долен, ще ви разкажем нова приказка, ще предадем тази енергия и на Вас”.
Ето я ключовата дума – ПРИКАЗКА.
И тя – ПРИКАЗКАТА – започва още от малкия селски площад с магическото изпълнение на гайдари и акапелното четиригласно пеене на Доленските баби, очаровали света с уникалните си гласове и не случайно обявени за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Стотици хора ги следват по тесните селски улички към амфитеатъра, местните хора, оформили почти шпалир по пътя им, не могат да се начудят какво се случва в тяхното доскоро замряло селце… и те също са в някаква своя приказка…чудото не е просто мечта, то вече се случва, то е реалност…то е песен на душата…
Магията на Родопа се подема сега от сцената…”Исихия”, събрали се отново след 10 години специално за фестивала, с църковно-мистичното си звучене пренасят публиката в състояние на мечтателно съзерцание…после Теодоси Спасов с магическия си кавал и „Бalkansky”…нощта се оказва твърде кратка…първите лъчи на слънцето заварват най-верните зрители на кръглата сцена.
Дните се редят, изпълненията предлагат нови и нови предизвикателства за съкровените емоции на зрителите – Веселин Митев и неговият състав „Кайно йесно солнце” упойва с народните си мотиви (не случайно стих от народна песен е заглавие на групата), идва ред и на „Smallman” с фронтмен Цветан Хаджийски, неговата гайда и хард ритъма на групата довеждат до екстаз; “Irfan” със своето звучене те пренасят в мечтателността на Средновековието, следват „BaBa ZuLa” с ориенталските си мотиви…унгарците от „Moon and the Nightspirit” и гръцкият темперамент на “Villagers of Ioanina”.
Майсторска музика оглася планината до късно през нощта…Родопа планина ликува, хармонизирала се с духът на фестивала.
Пренесен в тази музикална магия, движейки сред толкова много ентусиазирани млади хора, гледайки радостта в очите на местните, се питам как да се впиша и аз в тази толкова приповдигната атмосфера с моята лекция за Богомилите. Ще има ли слушатели? Как ще стане превключването от музиката към разказа?…Каква би могла да бъде връзката? Седя на голям чардак или по-скоро обширна тераса на една от старите къщи в очакване на началото и гледам пред себе си – хълмовете на планината, старите къщи, камбанарията на църквата…и изведнъж като че ли всичко това ми заговаря – античното селище на това място, тракийските светилища наоколо…и най-неочакваното откритие – в селото е имало много богомили!!! Ето я връзката – тази всеобща хармония от богато духовно наследство и настоящето, мистиката на планината…ирационалността на музиката…и силата на Любовта, водещата Женска Енергия на Богомилите!!! …Вече знам как да започна своя разказ, по нататък ще видим…обръщам се и…около мен се е запълнило с хора, дошли за лекцията…оттук нататък е лесно…Духът на това уникално място те води по неведомите си пътеки към сърцата и душите на хората.
Приказката изглежда безкрайна, като едно непрекъснато опиянение без алкохол и наркотици, без викове и ненужни грубости, без напрежение и ожесточение…цари едно мистично спокойствие, ред и заразителна радост… Целият фестивал се превръща в едно духовно преживяване, което дори надхвърля фантазния свят на приказките. Ясно е – това чудо трябва да се повтори…потрети….фестивалът има голямо бъдеще.
Тръгваме си от Долен окрилени…имам непреодолимото желание да се поклоня на тези млади хора за техния труд, ентусиазъм, музикален професионализъм и непреклонен дух…БЪЛГАРСКИ ДУХ!

Проф. Дамян Попхристов