ЛЕКЦИИ НА ФЕСТИВАЛА „БЪЛГАРИЯ WAKE ЪП”

На 3,4 и 5 юли, 2015 година над Куклен се проведе фестивалът на открито „България WAKE ЪП”. Той се провежда за пети път в Родопа планина и както го описват организаторите включва:

„Занаяти, арт базар, спорт и обичаи,

за да бъде всеки горд.

Вкусни манджички полезни,

сготвени от хора шарени, любезни.

Детска градина, цирк, кончета за езда

и вълшебна зона за вашите деца.

Музика струи от три сцени

и танцуваме щастливи и засмени.

Юни и юли лагеруваме в планината,

като самодиви посрещаме залеза и зората”.

Има, както се казва, за всекиго по нещо. Гората наоколо и голямата поляна са пълни с палатки, между дърветата са провесени хамаци, музика звучи ненатрапчиво като че ли отвсякъде, една група в кръг се занимава с йога упражнения. При наличието на толкова много млади хора атмосферата не може да бъде друга освен приятелска и непреднамерено предразполагаща, усещането – приповдигнато. Стефи Стаменова и аз – Дамян Попхристов – сме поканени да изнесем лекции, аз на тема „Кода на Богомилите”, а Стефи – „Как да се научим да слушаме сърцето и интуицията си”.

Посрещат ни любезно и ни връчват по една програма. Четем и се „загубваме” в нея – на различни площадки текат по график различни мероприятия – йога, грънчарство, работилница по плетене, къщата на хляба, рисуване с тепана вълна, иглонабиване и плъстене, рисунки във вода, йога на смеха, кукери, нестинари, посрещане на изгрева с гайда и хоро и още, и още…

Организаторите са предвидили и двудневен лекционен цикъл – темите са много: поезия, „ракетни печки”, „духът на българските народни танци от различните фолклорни области”, „българска тантра”, „пътуване в минали животи”, „конопът като билка, която лекува и помага” …. Разнообразието от теми е впечатляващо.

Водят ни при „Нещото” – тук в две грамадни палатки тип индиански вигвам се провеждат лекциите. Идва нашият час, а отпред са се събрали само пет-шест души. Мисля си: „Дали изобщо ще имаме слушатели?”…организаторите ни подканят да влезем в палатките и да започваме…По графика аз съм пръв, влизам и си мисля с какво да започна пред толкова малко хора…мисля си… и когато повдигам глава … се смайвам – и двете палатки да пълни, младежите бързо заемат местата си по застланите по земята черги…това е прекрасен импулс. Започвам с нова енергия, от един момент нататък лекцията се превръща в оживен разговор, защото се задават много и смислени въпроси, въодушевява ме интересът, а и познанията на младите хора и така не усещам как съм навлязъл във времето на Стефи, младежите имат още много въпроси, но…”това в следваща лекция” – казва някой от тях.

Стефи започва почти без пауза, говори им разпалено и увлекателно, с много примери и от техния живот, младежите я следват с интерес и се увличат все повече и повече, усмихнати, а някои и със сълзи на радост в очите, присъединяват се и нови, разговорът тече без почивки и паузи… Двете лекции неусетно се преливат, защото темите им са естествено продължение една на друга. Стефи спира само, защото трябва да започне следващия лектор…

Пред палатките ни чакат още въпроси и разговорите продължават…какъв прекрасен ден!

Тръгваме си с убеждението, че бъдещето на България е в добри ръце, в ръцете на млади, будни, любознателни, интелигентни и необременени от предразсъдъци млади хора. Да са живи и здрави!

Дамян Попхристов

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.