Скъпи приятели,
Дълго обмисляхме как да отбележим 1-ви ноември – Денят на Народните Будители – и насочихме нашия пътуващ семинар към изконните български места, към местата, където са работили и „будили“ със своето дело видните ни предци. Вдъхновяваха ни думите на Учителя Петър Дънов:
„Народни Будители е братство от человеци, без оглед на пол и народност, които, като признават Върховната Правда, чрез безкористен живот прилагат Истината, която е достъпна като най-висш идеал, за да помогнат на своя народ да добие повече светлина в ума, мир в душата, изгодни условия за труд и живот в страната си“.
Пътуващият ни семинар до Македония ни поднесе приятни изненади-открития. Много вълнуващо и емоционално беше посещението ни на гроба на цар Самуил на остров Свети Ахил.
Тук витае непреклонният български дух, съградил още в 9-ти век величествена базилика по подобието на тази в Плиска. Тук е бил коронясан цар Самуил, тук е и погребан…и официалната табелка на мястото го споменава…
(гробът на цар Самуил)
Тук е бил и Св. Климент Охридски…и Св. Наум…неусетно този непреклонен български дух ни завладява.
Идва ред и на едно неочаквано откритие – една „естествена“ пирамидата в самия край на острова – тя осезаемо излъчва своята енергия и превръща малкия остров в наистина специално място. Можем само да предполагаме, че цар Самуил е знаел това…но поне го е чувствал, за да прекара последните месеци от живота си тук.
Манастирът „Св. Наум“ ни посреща затворен, но отецът, като разбира, че сме цяла група от България, не се колебае дълго да ни отвори църквата…и не просто не ни взима пари за входа, но ни прави и подаръци…това са подаръците на самия Св. Наум за нас.
Едва ли има българин, който да не се вълнува при посещението си в Охрид. Градът завладява с красотата си и омайва с атмосферата си.
За пореден път се движим из малките криволичещи улички, посещаваме „задължителните“ места – църквата „Св. София“,
амфитеатъра, Самуиловата крепост…,
но най-неочаквано истинското откритие този път ни поднася малката, почти незабелязвана и винаги подминавана църквичка „Св.Св. Константин и Елена“.
Бяха ме насочили към нея приятели, които простичко ми казаха: „Вгледай се внимателно във фреските там. Не са канонични“. Попитах за църквата и получих категоричния отговор: „Тя винаги е затворена. Никой не ходи там“. Нещо обаче ми подсказваше, че ще успее да влезем. Много трудно получихме разрешението, но успяхме. И ето ни в една малка, затрогващо интимна и прекрасно изографисана църквичка от 12-ти век…От стените ни гледат Христос и Дева Мария с крила – чисто богомилска интерпретация, подчертаваща единородната им ангелска същност,
има дори крилати дяволи (интерпретация за падналите ангели), реалистични, направо като живи лица от битови сцени ни гледат от стените, после и Св. Кирил Философ, който държи свитък, изписан на кирилица!!!…
И върхът – зад вратата, прикрит за неподготвен посетител и избледнял от вековете богомилският символ – двете пресечени елипси. Попаднахме на цяла църква, зографисана с богомилски символи…ето защо тя е винаги затворена…Оставяме своето дарение и излизаме мълчаливо, вглъбени и силно развълнувани.
Това се оказва само поредния знак по пътя ни по местата на богомилските общности. Изкачваме и Бабуна планина, приютила с подножието си село Богомилка с гробовете на богомилите…местните хора ги знаят и не се притесняват да говорят за това.
Продължаваме маршрута си, Лесновският манастир както винаги е затрогващ и приласкаващ,
монахът, който ни посреща с готовност ни говори за историята на манастира, но изненадата ни поднася нашият приятел от Кратово – Милош. Той идва с нас специално, за да ни покаже къде е пещерата на Св. Гаврил Лесновски. В района има много пещери, над 60, но той ни води към една малка, с много нисък вход пещера, превърната днес в скална църква.
Докато се провираме вътре, Йорданка Хаджийска се изкачва на отсрещния хълм и упорито ни маха от там. Не разбираме какво иска да ни каже…, но когато отново идва при нас разказът й ни повежда всички натам…Попадаме в поредица от свързани пещери,
в които има и градежи, и вода, и знаци по стените и…Божиите Очи…
същите като в прочутата пещера у нас до Карлуково….същата и като пещерата за посвещения на катарите в южна Франция, където бяхме с пътуващия ни семинар само преди месец…Тук думите са излишни.
Самият Гаврил Лесновски е от първите посветени в Богомилското Учение лично от Боян Мага. За него се знае от житието му, че е прекарал 30 години в постничество и уединение в една пещера, живял в пещерата и след като създава манастира и събира монаси в него…И ето, че сега попаднахме на най-святото място – пещерите, където са се извършвали ритуалите за посвещение на богомилите – същите, като във Франция, същите като в „Божиите Очи“ в България…И това ако не е пример за приемственост и връзка на богомилските общинарии!!!, за единната езотерична същност на Учението!!! Зазвучава флейтата на Йорданка Хаджийска.
Нейният избор „В начало бе Словото“ хармонизира усещанията ни, ние стоим в мълчание…някои в медитация…но всички, завладяни от едно трудно описуемо вътрешно вълнение.
Манастирът на Св. Йоаким Осоговски внася поредната нотка в това наше духовно пътуване по стъпките на предците ни в Македония.
Пътуваме към България и се опитваме да обобщим впечатленията си…не се получава така лесно…, защото трудно се поддава на описание едно вътрешно вълнение, идващо някъде дълбоко от недрата на духовната ни памет. Времето ще уталожи емоциите и ще подреди усещанията ни за духовното величие на предците ни, за достойнство и чест…за Български Дух.
Дамян Попхристов
Leave a Reply