Неотдавна една поредица от събития ме развълнуваха толкова дълбоко, че дълго не можех да разказвам за тях. Но ето, че измина известно време и се реших да го направя.
Ще започна с познатото. Огънят е един от основните съзидателни елементи, няма цивилизация на земята, която да не почита огъня, да не обожествява неговите небесни покровители и владетели, да не го почита на равноденствията и лятното слънцестоене с най-различни ритуали.
А сега към непознатото. Ако приемем за сравнително непозната цивилизацията на маите, то предстоят доста изненади. Първата е личността на човека, за когото ще става дума. Той се казва Марк Елми. Представят ми го като „пазител на дните на маите“! Освен, че звучи много интригуващо, в първия момент това нищо не ми говори, по скоро ме озадачава – как точно ги пази и от какво? Следва нова изненада – той идва от Гватемала, където живее, женен за българка! – Надя. Разговаряме се….английският му, за човек от Латинска Америка, е направо перфектен. Тук изненадата трае кратко – Марк се оказва чистокръвен англичанин…от години се интересувал от маите, отишъл да живее сред тях в Гватемала, навлязъл дълбоко в културата и традициите им с помощта на учител-водач…и достигнал до такива дълбочини на познанията и практиката, че неотдавна бил специално посветен в….“Пазител на дните“. Все още не разбирам какво точно означава това…и той ми обяснява:
- В календара на маите има 20 свещени дни, те изискват специално отношение и внимание, това означава спазване на точно определени ритуали.
Така вече нещата започват да се наместват.
Денят е 22 юни, денят на лятното слънцестоене. Поканват ни с Йорданка да участваме в огнен ритуал на маите. Приемаме с готовност. В календара на маите този ден има много специално място – ден на новото начало, един от най-важните дни. Необходимо е чисто и енергийно място сред природата, за да се направи ритуала.
Потегляме към Плана планина, групата ни е от 11 души.
Марк се появява…облечен в традиционни за Гватемала панталони и риза с шевици…Йорданка го поглежда и възкликва:
- Ти да не идваш от Добруджа, там костюмите са като твоя!
Той само се усмихва…с топла „доброджанска“ усмивка.
Спираме пред голяма поляна, осеяна с цветя и билки.
Марк ни казва, че всеки от нас трябва да набере цветя като дар за огъня, колкото са по-различни, толкова по-добре…С радост се впускаме в поляната с треви над коленете ни. Изобилието е голямо, бързо се появяват в ръцете ни разкошни букети от полски цветя.
Мястото за ритуала вече е избрано – изкачваме се по стръмен хълм, наричат го „пирамидата“…и той напълно оправдава името си. На върха започва подготовката. Първо земята, където ще е огънят трябва старателно да бъде почистена до самата пръст…прави се…после само жените получават задача – да отделят цветчетата от стебълцата на цветята и да ги събират в кърпа, така че да не падат на земята.
Тази задача напълно ги увлича, Йорданка изважда една детска флейта и започва да свири…работи се с радост, с много усмивки и музика…
А в това време Марк старателно се подготвя…на специална кърпа започва да подрежда многоцветни свещи, семена, шоколад!, някакви шишенца, клечки…дори пури…“цял арсенал от интересни неща“ навярно би казала Пипи Дълготочорапче.
Аз се оказвам не по-малко любопитен по детски, наблюдавам с интерес тази подготовка, в която няма никаква претенция, а само прецизност, мълчание и съсредоточаване и в най-малкия детайл.
Всичко вече е готово. Заставаме в кръг. Марк ни обяснява смисъла на това, което ще правим – благодарност към четирите посоки на света и техните пазители, благодарност към елементите, благодарност към силите на природата, благодарност към предците, към боговете, към местните божества, към божествата, които покровителстват силата, мъдростта, интелекта, разума, здравето, мечтите, дейностите ни, към силите, които поддържат духа, към всички сили, които се грижат за нас и ни помагат ежедневно, към силите на природата, към небесните ни водачи и покровители…и….и….и…и към Великия Единен Съзидател. После обяснява, че ще говори на няколко езика – на езика на маите, на испански и английски, че не е толкова важно да се разбира всяка дума, а да се почувства ритуала със сърцето, защото най-важна е Любовта, която ще се излъчва, че ще се почетат всеки от 20-те дни и съответстващите му сили, и че това ще става по един принцип – първо се благодари, после се иска прошка за нашите грешки, слабости и пропуски в съответната област, накрая се отправя молба за подкрепа, успех и духовно издигане. Стоим притаили дъх с трепета на хора, които предчувстват, че им предстои едно вълнуващо преживяване.
Марк изважда голяма гравирана раковина и я надува последователно в четирите посоки на света – техните пазители са призовани на „огнената трапеза“, която ние ще им приготвим…После започва най-интригуващата част – подготовката на огъня. Не става въпрос за натрупване на дървета, малко съчки, клечка кибрит и готово. Започва „изграждането“ на една прекрасна мандала.
Първо със захар се оформя кръг, това е божествената реалност, после в него се очертава кръст – оформят се посоките на света, прецизно уточнени, после във всеки сектор нов малък кръг на божественото присъствие. Това е само началото…
следват един по един различните елементи – малки дървени съчки, снопчета свещи в седем различни цвята, всеки отговарящ на определен елемент и с точно определена функция, после парчета шоколад, после….още и още и още неща, символи на четирите съзидателни елемента.
Накрая всичко това се огражда от малките цветчета, истинска цветна феерия…това е саможертвата на цветята и техните ефирни тела към Майката Природа….
Огънят пламва и Марк започва с молитвите, определени за всеки отделен ден…
От време на време поднася дарове в огъня – семена, тамян, свещи, пак семена, пури, пак семена, тамян….гласът му звучи благо, спокойно, увличащо, упойващо…чуждите думи постепенно, макар и неразбираеми, зазвучават на нов език – напевен, музикален, галещ слуха и проникващ някъде дълбоко в съзнанието, където най-неочаквано получават отзвук, нещо се надига в душата с радост, увлича те, замайва те със силата на посланието си, което не звучи рационално като текст, а като някаква дълбока истина… и тя достига до теб по невидимите си канали, за да те накара да се издигнеш над земята в усещанията си, във възвишените чувства, които започваш да усещаш с всичките си сетива…готов си да полетиш в някакъв радостен унес…и точно тогава в теб нахлува една топлота, която не идва от горящия огън…, а сетивно усещаш обгръщаща те Любов…тогава чуваш и песента на птичките, които в този момент кацат по клоните наоколо и с песните си държат да ти покажат, че и те са там с теб, …вятърът замира и той в преклонение пред извършващото се и буйният пламък на огъня полита право нагоре…цялото съзидание ликува и празнува.
Един по един поднасяме и нашите малки дарове на огъня – семената, тамянът, свещичките…любовта, която вече свободно струи от сърцата ни…струи хармония, радост, красота, любов и единение…
Ритуалът приключва след цял час и половина без да се усетим, увлечени от енергията на Марк, ненатрапчиво, непретенциозно, а искрено, човешки, скромно и с толкова много любов. Изпращаме с раковината нашите „Гости“ в четирите посоки на света, за да се върнем отново в „нашия“ си свят.
И какво по-естествено от спонтанните прегръдки на финала.
Вече е 25 юни, изминали са само 3 дни от вълнуващия огнен ритуал на маите и ние отново сме участници в огнен ритуал, но този път тракийски. С голяма група се изкачваме към „Слънчевата стела“ на Люляковото светилище над Брезово.
Тук нещата изглеждат по-познати – долмените, скалните светилища, където траките са правили своите ритуали – отвесната скала, обърната право към слънцето, прилича на огромно огледало.
Територията на светилищния комплекс е необхватна за погледа. Подготовката за огъня е също специална – тишина, чистота, благоговеене….Огънят пламва, издига се нагоре…
В съседство са подготвени и даровете – сушени плодове, мляко, зехтин, вода и хляб.
Проф. Валерия Фол се обръща към нас и започва в познатия й увлекателен стил да разказва за символа на огъня, за разтворената ръка, за преклонението на траките пред огъня, пред слънцето, пред посоките на света, въобще пред силите на природата, пред Върховния Съзидател ….и изведнъж всичко това зазвучава много познато – нали чухме същите думи само три дни по-рано, но „изказани“ от маите – същото отношение, същото преклонение, същия вътрешен заряд, същата сила….
Започва самият тракийски ритуал с прекадяване с тамян в посока към слънцето, после ритуално разчупване на хляба над главите на „жреците“ – мъж и жена, единството на двата принципа.
После поднасянето в огъня на останалите дарове с молитва, молба, с благодарност и благословия…
Накрая раздаването на хляба между присъстващите…
И отново всичко е познато – същата сърдечност, същата отдаденост, същото преклонение…същата Любов!
Изведнъж светът става единен, хармоничен, зареден с любов, свещен. Без преход два географски отдалечени на хиляди километри свята – този на маите и този на траките – се сливат в едно, зазвучават в един глас, носят едно и също небесно послание,
сливат се в единно цяло – Цялото на Божественото Съзидание, от което ние хората, поне за времето на ритуала, ставаме органична част…Резултатът? Искрена радост, усещане за благословеност, за полет, за изчезнали граници…за истинска Свобода. Едно тържество на човечност, на единство, на блаженство…на макар и мимолетно изживяване на общовалидния за всички части на планетата, за всички религии и вярвания принцип:
„Каквото горе, това и долу“!!!
И пак прегръдки, усмивки…щастие.
И за да бъде цикълът напълно завършен отново получаваме покана от Марк – този път ще бъде направен огнен ритуал на 4-ти юли – един от най-свещените дни в календара на маите – денят за изчистване и освобождаване от кармата, всичко това отново с помощта на силата на огъня.
Този път вече сме в Странджа, в „огнената“ планина, но тук има нов елемент – ще направим ритуала на мястото на древно тракийско светилище! Какво би могло да бъде по-знаково за духовното единство от това!
Марк разглежда изображенията на слънцето и луната, издълбани в скалата и се усмихва, почувствал това мистично единение…
И планината реагира по своему – лек ветрец излиза, облаците, които изглеждаха заплашително се разчистват, слънцето ни облива в лъчите си, появяват се отново и птичките с възторжените си песни…Духът предусеща скорошното тържество на човечността и хармонията.
Сега всичко е още по-сакрално, защото думите отново нахлуват с мистичната си сила в нас, но вече се сливат и с невидимото присъствие на тракийските ни предци, които плавно, ненатрапчиво, но осезаемо се включват в това общо,
ОСВОБОЖДАВАЩО ТЪРЖЕСТВО НА ДУХА.
Дамян Попхристов
ПЪТУВАЩ СЕМИНАР ДО ГВАТЕМАЛА, 02-16 февруари 2017 г.
Leave a Reply