Българо-Италианско духовно единство

юли-август 2015 година

Те пристигнаха отново. Казвам отново, защото вече за трети път са тук – 22 души, италианци от Удине. Там в Италия имат огромна еко-ферма, където отглеждат своите култури в специално построени куполни помещения от естествени материали, в които звучи класическа музика и се подава цветна светлина според растенията. Интересуват се от Щайнер и Учителя, изучават ги и ги прилагат. И един ден Енцо Настати, техният ръководител, получава послание да доведе хората си в България и да донесат пречистена вода от Удине. Тази вода трябва да бъде отнесена на Рила, за да се прочистят чрез нея 7-те езера. След специален ритуал смесената вече вода от България и Италия, получила своя енергиен заряд от Мъжката енергия на Рила, трябва да се отнесе в Родопите, за да получи там и от Женската енергия на планината. Това е мисията. И те – италианците от Удине – пристигат в България.
Как се запознахме ли? Миналата година Йорданка Хаджийска ми позвъни от Италия и ме помоли да посрещна нейните италиански приятели и да ги заведа на Кръстова Гора. Те щели да ми обяснят целта на посещението си. Повече разяснения нямаше. Приех. Срещнахме се. Без още да знам какво ще правят, аз започнах да им разказвам легендата за Стара планина и Родопа – брат и сестра, които толкова се карали и замеряли с камъни, че майка им (Великата богиня Гея) ги разделила да се виждат отдалеч, но никога да не се достигат…в резултат се разделили и енергиите им – Мъжката и Женската. С тази притча неочаквано попаднах в целта – италианците ми разкриха смисъла на духовното си посещение и „спойката” между нас стана мигновено. Потеглихме за Кръстова гора. Мислех си, че с двадесет и двама италианци на едно място ще е много шумно и хаотично – бързо разбрах, че това е само предразсъдък. Тези хора – някои в пенсионна възраст – действаха като един човек, с германска дисциплина. Движехме се в пълно мълчание, един зад друг „стъпка в стъпка”. Бързо усетих смисъла на всичко това – медитация в движение. На всеки 400-500 метра спирахме, за да каже всеки какво точно е усетил…, а и какви са посланията, които Енцо и Алберто получаваха „от горе”. Беше удивително и вълнуващо…за съжаление не мога да предам тези прекрасни небесни послания, колкото и вълнуващи да бяха, колкото и окуражаващи за България, защото ме помолиха да запазя тяхната съкровеност само за преките участници. Така премина един удивителен ден в Родопите. Това беше в 2014 година.
И ето ги отново тук в България, същата група за трети пореден път. Сега програмата им е много по-обширна, искат да посетят различни тракийски енергийни центрове в Родопите, изпратили са ни дори топографска карта с означение на местата, които особено ги интересуват. Разучаваме ги с Йорданка – оказват се аязмото над Бачковския манастир, изворите над него и пещерата, където е намерена иконата на Св. Богородица. После питат за тракийските светилища, предлагам им дълъг списък, те се спират на Белинташ, Караджов камък, Перперикон, Татул, Харманкая и Утробата, амбициозна програма за 5 дни. Потегляме.
Вървим „стъпка в стъпка” към аязмото над Бачковския манастир…природата е замряла в пълен синхрон с нашето мълчаливо движение…пристигаме, водата буйно се лее от извора…три вековни дървета ни приютяват в сянката си и…започват посланията от Висшите Сфери…почти половин час. Развълнувани, но енергийно заредени и ободрени продължаваме нагоре. Стигаме до изворите, тук водата почти не се вижда, суша е…Изведнъж Енцо тръгва по мъхестите камъни нагоре…и докато се чудим какво е замислил, той вика всички ни.
– Хващайте пръчките, трябва хубаво да почистим това място.
Никакво суетене, всички мълчаливо се впускат в почистването.
– Сега трябва да преместим и това дърво – простичко казва Енцо.
Цялата група се хваща и с общи усилия отмества грамаден ствол, паднал напряко. Споглеждаме се с Йорданка, възможно ли е всичко това! Да дойдат едни италианци и така спонтанно да ни почистват извора! Отговорът не закъснява – получава се поредното послание – Благодарност свише за свършената работа…Духовното няма граници и националности, то е хармония във всеки момент, на всяко място по света.
Белинташ, с присъщата си мистичност, завладява цялата група, общата медитация донася нови и нови послания…духовете ни са приповдигнати…Следва дълъг преход пеша до Караджов камък…тишината по време на придвижването ни е заредена с енергия…изкачваме се търпеливо по дървената стълба до върха на скалата…и тук, на Караджов камък, спонтанна песен става мистичния посредник между нас и Висшите Същества, които заговарят вече на мнозина от нас…не ни се тръгва от това магическо място…пеем още доста дълго време.
Перперикон, или по-добре да си го наречем с тракийското „Перперек”, ни посреща с множество хора, които работят на разкопките, туристи, шум, подвиквания, колички с пръст минават покрай нас…мистиката е нарушена, но посланията за историята и значението на култовото място не закъсняват.
Татул ни приветства без тълпи от туристи, в пълна тишина, в която обаче чувствителната група започва да долавя музика…и й се отдава в медитация.
Кулминацията настъпва на Харманкая – величествена тишина, малко преди да започне залеза. Тук магията на преживяването е трудно да се опише…това е един колективен полет в друго измерение, всички го усещат… Енцо и Алберто не спират с посланията…повече от час…видения спохождат няколко души… започва танц-ритуал…такъв, какъвто го виждат Йорданка и Енцо…ритуал от преди хилядолетия…всички участват, увлечени от уникалната енергия на мястото…сълзи на трепетна радост блестят в очите на мнозина…обикаляме бавно светилището…влизаме в пещерата…минаваме покрай каменния лъв…после един по един през „малката утроба”…и когато се връщаме при автобуса разбираме от шофьора, че ни е чакал цели 3 часа…върховно изживяване! Даже залезът ни изчака.
Финалът на посещението е повече от достоен – „Утробата”. Ето го накрая и тържеството на Женската енергия – Любовта. Тя ни споява в едно хармонично цяло – всички, цялата групата…няма националности, няма народности, няма никакви различия …има върховно щастие от перфектно изпълнената мисия…има радост в очите на всички…има благодарност!
Има едно Духовно единство.

Дамян Попхристов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

 

разработено от creativedesign.bg