По стъпките на предците ни Богомили в Европа

Едно пътешествие, вдъхновено от тайнствената личност на Боян Мага

 

„ ..И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето                                                                                му е загадка, делото му – притча, а душата му – табу…”                                                                                                                                                                                                     Влад Пашов

 

Както разказват фолклорните митове и средновековни легенди най-малкият син на цар Симеон – Княз Венеамин-Боян бил смятан за Маг, вълшебник и създател на Богомилството. От уста на ухо те ни нашепват за неговата изключителна личност на поет, певец, музикант, просветител, лечител, владеещ стихиите, вятъра, дематериализацията.

„Той беше най-известната и най-интересната личност в три империи”, казва за Боян Мага българският интелектуалец Николай Райнов, автор на „Богомилски легенди” , „Цар Петър”и други текстове за Богомилите.

„Боян Мага е познавал цялата визайнтийска, арабска, сирийска и въобще източна мъдрост” – четем в книгата „Богомилството – път на съвършените” на Влад Пашов.

Водени от желанието да се докоснем до тайните на Богомилите, чието учение, философска доктрина и живяна етика са намерили широко разпространение по света, интереса ни към личността на Боян Мага и легендите за Изгубения Граал, смятан за тайното оръжие на богомилите -в продължение на дванадесет дни, пропътувахме с автобус близо седем хиляди километри.

Богомилите, наричани добрите хора са водили свят живот. Познавали и изучавали тайнствата на Космоса; на живата природа; на чистотата в човешките отношения; здравословния начин на хранене; равенството между половете; красотата в изкуството.

Нашата поклонническо-изследователска мисия започна на Кръстовден вечерта, 14 септември 2014г. и следваше пътя на някои от първите Апостоли на Богомилството. Като цяло се движехме по лъча на поп Йеремия, останал в историята като поп Богомил. Той пътува из западна Европа заедно с Михаил Унгарец (най-високопоставената жена-епископ и съвършен богомил, автор на богомилски книги, сред които „За Петела и Млечния Път”), а някои от местата, които посещават са Марсилия и Тулуза, както и на Патриарх Стефан, който разпространява учението във Венеция, Верона, Флоренция и др. По пътя се докоснахме до творби на изобразителното изкуство и до места, където са живели учени, философи, велики художници и поети, сред които Данте и Вергилий, творили по законите на богомилската кабала. В гробницата на Медичите във Флоренция видяхме дуалистичните „Денят и нощта” на Микеланджело.

Нашето пътешествие премина през градовете Загреб, Любляна, Венеция, Болоня, Мантуа, Верона, Милано, Иврея, Даманхур, Торино, Ница, Кан, Авиньон, Безие, Кверибус, Каркасон, Бугараш, Монсегюр, Ла Фоа, Лурд, Алби, Марсилия, Арл, Салон дьо Прованс, Монте Карло, Прато, Флоренция, Прадо, Триест.

В групата бяхме 34 човека, основно жени, затова Асен Асенов – съорганизатор на това пътуване ни нарече „Амазонките на професора”.

Искам да споделя впечатленията си от някои от местата, които посетихме.

В Загреб имахме среща в действащ Богомилски център. Беше вълнуващо да видим новобогомили – хървати и руснаци. Вегатариаци и аскети, чисти хора, които ни посрещнаха сърдечно, с чай от много билки, мед, плодове.

Едно от най-емоционалните ни преживявания беше в Любляна, Словения, където в Националната университетска библиотека, със съдействието на Българското посолство беше изваден от архивите на Департамент „Ръкописи” автентичен богомилски ръкопис – „Радковият дневник”. Сборникът е попаднал там чрез богомилски пътуващи монаси от Преславската школа и е от времето на цар Петър. (брат на княз Венеамин-Боян), според една от версиите. Друга гласи, че е донесен от Атон през 1528г. Не е запазен в цялост, липсват началото и края. Известно е, че другите две части са в Полша и Русия. Има сертификат за идентичност на ЮНЕСКО. Сборникът отразява богомилския дуализъм. Няма данни кой е авторът Радко – вероятно е от зората на богомилското учение.

На 17 септември – денят на който празнуваме Вяра, Надежда, Любов и София съвсем логично бяхме в най-стария университет в Европа, възникнал като Архигимназия – в Болоня. Там разгледахме Капела „Санта Мария дей Булгари” и аудиторията „Стабат Матер”, където е пледирал българинът-богомил –Пиетро Булгари, наречен „Златната уста” и през XIII-ти век преподава и основава правния им факултет.

По пътя проф. Дамян Попхристов ни разказва легенди за богомилите, цитира различни източници и книги, които е разтварял, търсейки истината за Богомилството. Говори за митовете, че българите сме потомци на Сет – третият син на Ной, както и на Атлантите, за личности, играли огромна роля в европейската култура и история – високопосветени богомили или техни последователи, сред които Данте Алигиери, Вергилий, майката на цар Самуил, Георги Сава Раковски, Петър Берон и много други. Една от многобройните истории беше тази за националния български флаг. През 1861г. Раковски го създава за Легията ни в Белград, като използва трите най-висши светлинни енергии – енергиите на Саламандъра, подредени по този начин те имат най-силната комбинация (свобода, равенство, братство) и е смятал, че това е силна мантра: бяло, зелено, червено. Говори за Петър Берон – също богомил, който превежда богомилският „Целебник” на Василий Врач (съвършен богомил, изгорен на клада от Алексий Комнин в Константинопол на 11.11.1111г., както пише Анна Комнина в „Алексиада”) на френски език. Книга, вероятно стояща в основата на хомеопатията. На 20 септември пристигаме в средновековния град на катарите – Каркасон. Това е и най-голямата крепост в Европа, където през лятото се организира традиционен Средновековен музикален фестивал. Старият град в Каркасон е уникален, с тесни калдъръмени улички и множество ресторанти, кафенета, хотели, магазини, предлагащи средновековни сувенири. Каркасон е бил разрушен, като от онова време автентични са само крепостните стени и катедралата „Свети Назар”.

Не мога да не спомена и малкото мистично селце Бугараш. Един от стоте топонима с български имена в региона. Селището е запазило „българското” си име от IX-ти век до днес, както и катарската си крепост. Според някои от легендите върхът, носещ същото име е смятан за Храм на Граала. Пълен контраст на величието на средновековния град-крепост на катарите Каркасон. Знаете, според календара на маите за края на света на 21 декември 2012г., точно към Бугараш се бяха устремили хиляди хора. Всички очевидци твърдят, че нощем едноименният връх излъчва светлина и често се наблюдават летящи чинии. Смята се също, че богомилската крепост в селището има уникална енергия. Бугараш е наричано „местност на слънце”. Ружи, латинки, рози, тишина и хармония царят там, странно напомнящи за България.

След като пропътувахме още 67 километри от Бугараш пристигаме на най-специалното място за френските катари – Монсегюр. Тук на 15 март 1244г., след в края на Албигойския кръстоносен поход пада последната катарска крепост. Денят – 21 септември е изключително горещ, а изкачването ни до върха, където се намира полуразрушеният пентаграмен замък продължава около час. Това е една от сакралните дати за катари и богомили. Точно в 13 часа сме горе, на крепостта Монсегюр. Носим пръст, вино, вода, пита, лимец, мед от свещени български места като Странджа и Велики Преслав и правим ритуал. Тук всеки камък е история, дълбоко свързана с Богомилите. Преплетени легенди от българския и френски фолклор разказват противоречиви, красиви, мистични истории за Свещения Граал, катарите и богомилите. Легенди за магически ритуали, за трансформиране на енергия, звездни пътувания (да бъдеш на едве места едновременно и едно реално тяло) – техники, практикувани от посветените. Легенди за изключителната Есклармонд дьо Фоа – графинята, възстановила Монсегюр и загинала там като съвършена катарка, полетяла и превърнала се в бял гълъб. Възпята в операта „Есклармонд” от Масне. Последното поставяне на операта в Торино е през 1992г., а в ролята на Есклармонд е пяла българката Александрина Пендачанска. После, долу в Долината на изгорените палим по една българска свещ, за да почетем последните убити катари. Накрая прошепваме :”Демори!” (Безсмъртни) – викът, който са произнасяли, когато са ги изгаряли на клада и сякаш долината тихо повтаря след нас: “Демори..Демори…) И тогава заваля ситен, пречистващ дъждец, който не угаси свещите, не ни намокри и спря точно, когато се качвахме в автобуса. Беше като благословия. По пътя ни следваха много и различни знаци, като кръглата дъга, обгръщаща слънцето – хало, която видяхме, когато навлязохме в територията на т.н. Le Pays des cathares – страната на катарите в южна Франция и Андора . Тя ни съпровождаше около час по пътя. Като специален поздрав от слънцето, чиито изгреви нашите предци-богомоли са посрещали с радост. Или млада сърничка, която тичаше успоредно на българския автобус, близо до оживена магистрала. Да се чудиш как и откъде се е появила. Пътуването ни обаче не предполагаше такива въпроси като: Как? И Кой? Чудесата се случват, когато си подготвен и най-вече вярваш в тях. Случват се, защото им е дошло времето. И защото, както каза професорът „Случайността вероятно е закон, който ние не познаваме.”

Малко преди да пристигнем в София групата ни реши да се събере на Деня на народните будители във Велики Преслав. Там, където, както разказват средновековните български легенди на 12 април 928г. Боян Мага поставя началото на Богомилството в патриаршеската църква „Света Параскева”. Легенда твърди, че параклис със същото име е имало и в подземията на Монсегюр.

Кой е всъщност Княз Венеамин или Боян Мага? Може би тепърва ще се опитваме да разберем, макар и единадесет века по-късно.

 

Мая Филипова

2 responses to “По стъпките на предците ни Богомили в Европа”

  1. Аз съм една от участниците,от Варна.
    Когато прочетох коментара изживях всичко отново
    Благодаря ти!!!!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

 

разработено от creativedesign.bg