Мистичната мъгла над Белинташ

Денят започна с ярко слънце. Пътувахме към Белинташ за среща с голяма група приятели. Беше събота, бяхме поканили и имахме резервация за 50 човека в комплекса „Стари времена”. Само седем души знаеха каква е целта на сбирката, за останалите трябваше да бъде изненада.

И започна да се спуска мъгла. С всеки километър нагоре в планината тя ставаше по-гъста и по-гъста. Какво беше това – препятствие или знак? Трудно беше да се каже, но напрежението растеше, с всеки следващ километър, после с всеки следващ завой…пристигнахме в пълна мъгла.

Посрещнаха ни по родопски сърдечно, с усмивки, със запалена камина в малкото ресторантче, с домашна баница, пататник и качамак….и с обещание за хубаво време! Повярвахме на думите, изпълнени с надежда, защото погледът казваше друго – Белинташ бе в плътна мъгла.

Приятелите ни започнаха да пристигат и да се настаняват…и всеки отправяше поглед към свещеното място, но то продължаваше да е плен на мъглата. Казах си: „Ако целта, която ни е събрала има благословията отгоре, мъглата ще се разсее и ще успеем да се качим”. Ставаше обяд, а ние трябваше да бъдем горе не по-късно от 14 часа, за да успеем да изпълним задачата си и да се върнем по светло. Никой не говореше открито за това, но вътрешното напрежение растеше, само нашият домакин се усмихваше все така любезно.

Оставаше ни вече само около час, когато изведнъж в небето се появи дупка в облаците и Слънцето ни докосна, в началото като на шега, после все по-убедително…Огря ни! Белинташ изплува като кораб с развято българско знаме над спускащата се в низината мъгла и „заплува” гордо и уверено…не докосваше земята, а пореше вълните на отминаващите под него кълбета мъгла.

Потеглихме в приповдигнато настроение – 47 човека. Този път ни посрещна тишината на магическото място. Спряхме на поляната, от която се очертаваше един ярко изразен човешки образ в скалите – пазителят на светилището. Тук за първи път заговорихме – обясних на всички значението на Белинташ като древно култово място на траките, като място с изключителна енергия, като място, използвано от дълбока древност за обучение и посвещение в тайните на Живота и Сътворението…една астрономическа обсерватория и лаборатория за трансформация на енергиите, място за медитация и портал към надсетивната реалност… Обърнахме се към „пазителя” на магическото място с молба да бъдем допуснати до него не просто физически, а духовно. Отговорът дойде в тишината на очакването – Белинташ засия огрян.

Качихме се горе, направихме един импровизиран олтар с пита, вино, мед и сол и …хванати за ръце в кръг запяхме под звуците на флейтата на Йорданка Хаджийска…после прозвуча и колективната молитва „Отче наш” … вълнението растеше, някои имаха усещането, че се повдигат във въздуха…Дойде отново ред на мъглата, тя започна бавно да се завръща…, но вече изпратена ни само, за да закрие долината под нас и да ни обгради в кръг около мястото, на което стояхме всички…искаше да ни предпази от ненужно разсейване и да ни концентрира върху най-важното – молитвата, която отправихме за България.

Когато и последните думи прозвучаха, се огледахме – ние плувахме с „кораба” Белинташ в едни безкраен океан, някъде високо над облаците, приласкани и защитени от Мъглата под нас, понесени от енергията на това свещено място, в пълен синхрон с емоционалната ни приповдигнатост и усещането за лекота, за полет, за щастие от успешно изпълнена мисия – мисията за приемане и предаване към всички хора в България и по света на енергията на Божествената Любов!!!

Уютът и камината в малкото ресторантче спомогнаха да довършим мисията си – оповестихме на всички целта на това наше събиране – да учредим „Български център „Просветление”, за да разпространяваме сред българите в страната и по света истините за нашите хилядолетни духовни ценности. Като начало започнахме с двучасова лекция-презентация на проф. Дамян Попхристов за Богомилите, за истината за тях, за космическата им мисия и духовно наследство, за огромното им значение за разпространението по цяла Европа на техния основен принцип – „Свобода, Равенство, Братство чрез Любовта”, за ролята им за появата на Ренесанса и Реформацията и най-важното – за техния завет към нас българите като техни наследници.

На другия ден се потопихме в още по-дълбоката древност – във времето на създаването на рисунките в пещерата Магура, време съвсем не на първобитни хора и първобитно мислене, а както се оказа от увлекателната лекция на Кирил Кирилов от Белоградчик, време, в което хората, направили тези рисунки, са били наясно и са се вълнували от големите проблеми на Сътворението на света, от неговите етапи, от появата на човека и мястото му в това Сътворение.

После без преход се пренесохме в Осмото чудо на света – Даманхур. Там ни заведе завладяващият разказ с много видео материал на Илина Абаджиева, доктор на теологичните науки.
Това беше началото на нашето сдружение с идеална цел – Български център „Просветление”. Той се роди в мистичната защитна прегръдка на Мъглата, в мълчанието на планината и с благословията на енергията на Белинташ.

Тръгнахме си, приласкани от същата тази мистична Мъгла, която отново беше откъснала от земята Белинташ и го беше понесла на ефирните си криле към Вечността.

Дамян Попхристов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

 

разработено от creativedesign.bg