Асенова Крепост

Асеновата крепост е най-атрактивната и често посещавана туристическа забележителност около Асеновград. Намира се на три километра южно от града, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница. До нея води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян.

Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление.

Крепостта е подновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те крепости, подготвени за защита от навлизащите в империята славянски племена. Асеновата крепост има три големи строителни периода – през ІХ, ХІ и ХІІІ век.

Първоначално изградената от византийците малка крепост кула с течение на времето се разраства, като около нея се обособяват селата Петрич и Стенимахос. Стратегическото й разположение в началото на проход, който свързва Тракия със Северна Гърция и Егейско море, и това, че се е намирала в богат земеделски район постепенно превръща крепостта Петрич (както се е наричала тогава) в самостоятелен стопански център със собствена администрация, армия и военна власт.

Първите писмени сведения за крепостта датират от устава на близкия Бачковски манастир, създаден през 1083 г. Тогава византийският военачалник Григорий Бакуриани основава манастира и му подарява калето Петрич и прилежащите към него селища.

През 1204 г. крепостта пада в ръцете на кръстоносците и е под владение на белгийския рицар Рене дьо Три. Рицарят издържа на тринадесетмесечна обсада от войските на българския цар Калоян (управлявал в периода 1197 г. -1207 г.) и е спасен от летописеца на четвъртия кръстоносен поход, графа на Шампания Жофроа дьо Вилардуен.

През 1231 г. цар Иван Асен ІІ (управлявал в периода 1218 г. – 1241 г.) прави най-голямото разширение и преустройство на крепостта, за което свидетелства изсечен по негова заповед скален надпис. Това дава основание по-късно крепостта да бъде наречена Цар Асеновата крепост, а намиращият се в подножието град Станимака през 1934 година да бъде именуван на Асеновград.

Това, че крепостта е била във владение на траки, римляни, византийци, кръстоносци, българи и османци, както и намерените от всички периоди на обитаване археологически находки, съхранени в Историческия музей – Асеновград, правят средновековната Асенова крепост едно от най-предпочитаните места за посещение в района на Асеновград.

Вследствие на дългогодишни археологически проучвания и разкопки от средновековната крепост изцяло са разкрити основите на феодалния замък, съдържащ комплекс от жилищни сгради, домашна църква на управителя на крепостта, две водохранилища, крепостна кула, всички свързани с каменни стълбища. Под феодалния замък се намира т.нар. църковен двор с добре запазената двуетажна църква „Св. Богородица Петричка”. Писмените извори съобщават, че след смъртта на султан Баязид през 1402 г. между двамата му сина Сюлейман и Муса Кеседжи избухва война за престола. Муса се укрепява в крепостта Петрич, но не издържа на обсадата и се предава на милостта на брат си. След капитулацията на Муса крепостта е разрушена до основи, за да не буди повече отцепнически апетити, а и защото няма вече никакво стратегическо значение. По неизвестни причини остава непокътната само крепостната църква „Св. Богородица Петричка”, която е един от най-забележителните образци на средновековната християнска архитектура .

Първият етаж на църквата вероятно е бил предназначен за костница, но никога не е изпълнявал тази функция, а вторият е самата църква със стенописи от ХІІІ век. Храмът е и един от първите в източното православие, който има кула, служеща едновременно за камбанария и наблюдателница. След завършената реставрация той е действащ православен храм. Именно църквата е най-голямата забележителност на Асеновата крепост и задължителна част от всяка екскурзия до Асеновград и Бачковския манастир.

Асеновата крепост дава ясна представа за средновековните укрепителни съоръжения и създава усещането на всеки турист, посетил я поне за малко, че се пренася в отдавна отминали времена. Достъпът до църквата и феодалния замък се осъществява през тясна пътека, от лявата страна на която са запазени стени с дебелина до три метра и височина от 2-4 метра.

Крепостта разполага с паркинг. Асеновата крепост е обявена за архитектурен паметник в бр. 20 на Държавен вестник от 1973 г. Посетилите я имат възможност да достигнат и до намиращите се наблизо параклиси „Св. Атанасий”, „Св. Никола”, „Св. Димитър”, „Св. Илия”, където има обособени кътове за отдих и подходящи места за пикник, както и да се разходят по останките от римския път от Асеновград до Бачковския манастир. В околностите на Асеновград има пет манастира, 33 църкви (14 в самия град) и над 40 параклиса. Заедно с тях Асеновата крепост е част от културния маршрут Родопската Света гора.

Наскоро част от екипа на „Българска история“ посети известната Асенова крепост. Тя ни накара за пореден път да се възхитим на културното богатство на България. Затова решихме да разкажем малко за историята на това невероятно място с надеждата, че и вие ще пожелаете да видите с очите си вдъхновяващата постройка.

iamgesasenova1 shoppedКрепостта се намира на 2-3 км южно от Асеновград в живописните Родопи. Разположена е върху самотния рид Могилата в непосредствена близост до р. Асеница. Строежът вероятно е от IX в., но първите писмени сведения за него датират от XI в. в аналите на Бачковския манастир. Там е споменат под името „укрепеното селище Петрич“. Интересно е, че и днес понякога крепостта се среща под това наименование. Съвременното му име обаче се дължи на цар Иван Асен II, който през XIII в. започва усилена строителна и укрепителна дейност в района. Владетелят дава името и на близкия Асеновград, който до този момент е известен като Станимака.

Мястото, където се намира крепостта, е предпочитано още от древнотракийско време заради своята труднодостъпност. От него се наблюдава околността, а естествената височина и форма на рида осигуряват добра защита от врагове. Крепостта може да бъде достигната от едно-единствено място – югозападната страна. Всички други пътища са непроходими заради специфичната форма на релефа.

Поради тази своя особеност още през V-IV в. пр. н. е. районът е бил оценен и експлоатиран. Чак при Иван Асен II обаче претърпява разцвет. След подсилването на постройката по естествен начин около нея се обособяват две селища – Петрич и Стенимахос. След време тя се превръща в център на богатия земеделски район и разполага със собствена армия и администрация. Изгражда се една от най-големите забележителности на крепостта – църквата „Св. Богородица Петричка“, останала до наши дни.

65014394През вековете обаче и крепостта подобно на българските земи многократно сменя господарите си. По време на Третия кръстоносен поход (1189-1192) тя е превзета от кръстоносци. След битката при Клокотница през 1230 г. преминава в пределите на българската държава. За кратко попада под византийска власт, но в началото на XIV в. отново става част от българските територии до падането на България под турско робство. Тогава тя загубва своята стратегическа стойност, тъй като вече не служи за гранична крепост.

Безспорното обаяние и мистериозност на тази архитектурна забележителност вдъхновяват интересна легенда. Според нея до началото на миналия век всяка Бъдни вечер след полунощ църквата в крепостта придобива предишния си вид и се осветява от мистериозни светлини. Камбаната последователно бие, чува се хармонично пеене на псалти от храма и в цялата околност мирише на тамян. Някой си станимаклия, слизайки от манастира Петрицос, за да избегне снежната буря, се скрива под крепостта и съвсем случайно става свидетел на всичко това. Изненадан, той се приближава до черквата и я вижда в цялото й величие, пълна с благочестиви християни, облечени с дрехи от други времена. Чува църковната служба на свещеника. Докато обикаля Кръста (Светая Светих), отецът споменава императора, цялата дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. Литургията е изпълнена. След всички молитви и „Амин“ моментално всичко изчезва и черквата се връща в предишното състояние. Това е последната служба на свещеника Антимос, с която изпълнява наложеното му от Бога посмъртно наказание за изкупление на греха. Преди 500 г. той е поканен от генерал Вриенос от Станимака да служи на Рождество Христово в крепостната черква, където присъстват всички началници на родопските крепости. Той обаче съкращава службата, за да може по-бързо да седне на богатата трапеза на генерала. След като се наяжда до насита, умира от разрив на сърцето, без да има време да се разкае за стореното. Душата му се изкачва до небесата, а Всевишният го наказва, заповядвайки му 500 г. поред в същата черква и по същото време да изпълнява нормално и както трябва светата Рождествена служба в присъствието на всички онези, сторили същия грях по време на службата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

 

разработено от creativedesign.bg