Най-истинското място за поклонение

НАЙ-ИСТИНСКОТО МЯСТО ЗА ПОКЛОНЕНИЕ
К Р Ъ С Т О В А Г О РА

Легендата, че у нас в България има заровено парче от Христовия кръст, събира хиляди поклонници на 14 септември, Кръстовден. Едва ли има друго толкова атрактивно средище за богомолци и туристи в България! Вярата в чудодейните свойства на мистичната светиня и влиянието на цялата местност Кръстова гора карат християни и миряни почти целогодишно да прииждат на това изключително място между селата Мостово, Белица, Борово и гр. Лъки.

С възторг и надежда пътници пълнят автобуси, микробуси и лични коли, за да усетят, изживеят или поне да бъдат свидетели на трепета на едно уникално масово възторгване, на молитвен унес под звънкото пеене на свещенническите гласове. И на медитативните молитвени шепоти от богомолците …
За едно голямо съжаление Кръстова гора не е включена в списъка на 100-те Национални Туристически Обекта, но е едно от най прекрасните Духовни и Енергийни места по Българските земи който е препоръчително всеки Българин да посещава.

Освен на именития си празник Кръстова гора привлича посетители всеки петък със среднощна църковна служба под открито небе, провеждана от свещеници и църковни хорове от цялата страна.
Препоръчително е да се подходи натам пеша през някои от селата, за да се усети поклонническият трепет и захлас. Най-краткият, макар и стръмен, пешеходен преход е от Мостово. Пътят е стръмен , но разстоянието се преодолява за по-малко от час и се озоваваш изненадващо в центъра на местността. Заслепен си от новите постройки – църквата, хотелът, 12-те параклиса, по един за всеки апостол. От Борово разстоянието е малко по-дълго, но си заслужава насладата от пленителната гледка с многоцветните дипли на родопските ливади, красивите пейзажи с борови горички и морето заоблени планински върхове.

На връщане, обикновено след 03 часа сутринта, възможностите за изключително преживяване са няколко. Или преминавате обратния път към село Мостово и в здрача се любувате на мержелеещите се родопски върхове с облаци-къдели и пухкава мъгла в падините. А когато бавно пристъпите към центъра на селото, небето започва да просиява и с изгряващото слънце се показва най-високият в района Сини връх, а околовръст могъщата Родопа планина. Време е да потеглите обратно към стартовата точка.
Или поемате на дълъг преход към хижа „Марциганица” и Бачковския манастира, където най-приятно ще ви изненада преминаването през редките растителни и мъхови видове на резерват „Червената стена”. Този резерват е гордост за България, известен е не само в Европа с изключително редките си оцелели тревни и нискостеблени мъхови екземпляри. От над 600-те видове растения из него половината са в червената книга. Поразителна е гледката през май-юни-юли, когато тези несрещащи се по други места видове блесват в цялата си красота с цветчетата и уханията си.

След 10 ноември започна по-масово посещение на този поклоннически център. Набожните жени от околните села потегляха всяка петък вечер, по тъмно, за да присъстват на среднощната служба на отец Васил Аринински от Наречен. Той и баба попадийка подхващаха песнопенията и псалмите, подкрепяни от неуверения хор на богомолките, а през почивката отецът сладкодумно редеше историята за откриването на кръста Господен и последвалата го съдба.

Легендата твърди, че Елена, майката на император Константин, който прекратява гоненията срещу последователите на Исус, получава насън знак да открие разпятието и да го съхрани за вековете. След като е намерено, то е разрязано на няколко къса, един от които е съхраняван в палатите на Великия Константин. Според поверието му е осигурявало победи над врага и дълго царуване.
И учените историци вече обявяват, че е абсолютно възможно в района на Кръстова гора да има заровено истинско парче от кръста Господен. И то частта, притежаванана от императора в двореца във Византион, наречен Константинопол по-късно. Оттам чрез измама преминал в ръцете на посланници на руския цар, който бил чул за спасителната му мощ и го пожелал за себе си.

Научила за изчезването на светинята от палата, Елена изпратила бързоходни конници да ги догонят. Руските пратеници подразбрали, че са преследвани и потърсили начин да скрият ценния дар в дебрите на най-просторната планина в България, на висок връх, на който имало манастир. Така че в наричаната област Кръстогорие от векове се спотаява изконна ценна реликва, даряваща сила и здраве на болните, помощ на недъгавите.

По време на турското нашествие в района големият някогашен манастир на Кръстов връх е сринат изоснови, монасите избити, но святото парче от кръста било укрито надълбоко от съобразителните християни. Така и не е намерено досега. Пророчески думи мълвят, че засега човечеството не е достойно за него. А възрастните хора от село Мостово препредават от поколение на поколение, че кръстът ще се покаже, „когато му дойде времето”.

Друга легенда разказва как е построен по-новият манастир „Света Троица”. През 30-те години на миналия век един силно отдаден на християнството човек Йордан Дрянков от село Ковачевица получава видение, което го отвело в село Борово. Странникът Йорданчо, както с любов го назовали по-късно хората, се срещнал с местните, поразпитал ги за историята на района и продължил към Кръстов връх. Като преспал там, в съня му се явило точното място на някогашния манастир. При детайлно разглеждане впоследствие са намерени руини от градеж, каменни кръстове от бигор и др.
Йорданчо също е видял и звезден кръст в небето, което споделил с цар Борис, който му имал доверие. Посочил и аязмото на манастира. На просторната поляна от 500 на 300 м построили параклиса „Света Троица”, по-късно и барачка, в която могат да преспиват няколко души от посетителите. А цар Борис дарил голям бронзов кръст на манастира от благодарност, че сестра му се избавила от тежка болест при посещението на това свято място.

Въпреки скромните и спартански условия за престой и нощувка хора от цяла България продължават да прииждат. През 90-те години започва мащабно за мястото строителство – построи се нова кръстокуполна черква „Покров на Пресвета Богородица”, осветена през 1995 г. До входа на черквата се стига по висока стълба, а голямата площадка горе пред самия вход служи като сцена, на която се изпълняват службите, а тя се вижда прекрасно от стотица метри в далечината.

По алеята нагоре към големия кръст изникнаха нови, привлекателни параклиси, 12 на брой, посветени на всеки един от апостолите. Години наред талантливи млади художници ги изписваха за слава Божия, почти винаги без хонорар, но с любов и отдаденост. Сега, когато всичко е завършено, Кръстова гора е едно от най-привлекателните в цяла България места за туризъм и поклонничество.
Като се разгледат отвън и отвътре фреските на всички параклиси, продължаваме нагоре към спиращия дъха огромен метален кръст. Преди денем по алеята се виждаха камъчета, на всяко от които имаше кръст. И това бе истина за вярващи и невярващи. По тези места основният камък е сравнително мекият бигор. От него са намерени заровени в земята каменни кръстове, изработени от монасите през отминалите векове. Сега вследствие огромното строителство автентичността на района изгуби част от чара си.
След като отдадем заслужена почит на големия метален кръст, продължаваме към следващата свята точка от това изключително място . Пристъпваме за поклон към стената с плоча на мястото, където при нахлуването си турците са избили всичките монаси от манастира. В такъв момент ни връхлита спомен за цялата тогавашна християнска трагедия, преглъщаме, прощаваме и след поклон към жертвите продължаваме.
Пред черквата сме, време е за служба…

Уникални са преди всичко небесните църковни напеви под звездния купол, изпълнявани от свещеници, дошли от далеч не само от България, но и от Гърция, Македония и др. Застанали на площадката пред черквата, облечени тържествено като за празник, пред високоговорители изпълняват в многогласие песнопенията, псалмите /псалмодиите?/и молитвите. Присъстващите обикновено са насядали из просторните поляни под искрящите звезди и слушат в захлас възхитителната служба в полунощ. Хоровете също са от цяла България, редуват се през летните месеци.Преживяването е вълшебно, неповторимо!
Предавано от поколение на поколение, това сказание за заровената светиня е важният, привлекателен зов за всички нас. А който с почитание и вяра посети мястото няколко пъти, става „хаджия” – се говореше преди. Засега асфалтираните пътища правят достъпа лесен. Хотелът не е достатъчен за многото кандидати, затова е препоръчително да се направи предварителна резервация.

Автор: Стойна Касърова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

 

разработено от creativedesign.bg