Мадарския конник – споделени мисли от една разходка

Кой не знае Мадарския конник? Кой не слушал за него? Така, почти както в популярния стих за Чавдар войвода, може да се каже и за този уникален български културен паметник. Много се знае за него – той е от времето на Първото българско царство, под защитата на ЮНЕСКО, под номер 97 в списъка на „100-те Национални Туристически Обекта”, един от символите на България, посещаван целогодишно от хиляди туристи от страната и чужбина…

Пътуваш към Шуменското плато и само на 20 километра от град Шумен се озоваваш на тесния паркинг пред извисяващия се над теб масив, поглеждаш табелите и тръгваш по стъпалата нагоре…и изведнъж се появява той – „Мадарския конник” – изплува от скалата високо над главата ти. Услужлив екскурзовод започва да ти разказва кога и как е направен първият надпис от кан Аспарух, после от кан Тервел, после подробностите относно съхраняването на този уникален барелеф, и в зависимост от настойчивостта и въпросите ти, разказът може да продължи дълго с подобна фактология. Да, наистина много е изписано и казано за Мадарския конник и той с пълно основание е в списъка и на ЮНЕСКО, и на „100-те Национални Туристически Обекта” на България. Но много малко се говори за това на какво е символ, кога точно е направен и защо. Сега ми се иска да разкажа тази история.

Ще ви върна хилядолетия назад, във времето малко след Четвъртия потоп, времето на Ной. Траките и българите, а може би е по-добре да говорим за тях като за едно, живеят по целия Балкански полуостров, Мала Азия и дори в Северна Африка (в района на днешна Александрия). Ако това ви звучи прекалено, спомнете си какво е казал бащата на историята Херодот за траките – „най-многобройното племе след индусите”! Защо толкова често пренебрегваме този факт? И така – след Четвъртия потоп, част от Атлантите тръгват на изток. Тяхната цивилизационна мисия е да предадат своите познания на следваща Пета Раса – Арийската, нашата раса…и те го правят. Първо го предават на египтяните и тяхната цивилизация процъфтява като от нищото, не само това, ами си остава точно толкова развита цели 3,000 години, без някакъв значителен напредък. Българите са в Северна Африка и тръгват като авангард на Атлантите при движението им на изток, минават и през Двуречието – Тигър и Ефрат – и там процъфтяват познатите ни цивилизации на Шумер, Акад, Вавилон и Асирия, продължават и още по-на изток. Атлантите достигат до Тибет и с основаването на митичната (но реално съществуваща и до днес) страна Шамбала, където се пази целият генофонд на нашата планета, тяхната мисия приключва. Българите се спират в района на Хиндокуш. Тяхната пък мисия тепърва предстои – те трябва след време да върнат обратно на запад това познание и да основат държава, в която цар и жрец да са едно, защото според разбиранията им „царят управлява, а жрецът наставлява”, съчетаването на тези две функции в една личност осигурява най-стабилното и справедливо управление. Българите ще изчакат времето за мисията си там – в Хиндокуш – и ще създадат няколко империи. Тази теория не е нито нова, нито непозната, даже за щастие, вече все по-упорито се заговаря за нея, макар че тя не е в учебниците по история, нито е причината „Мадарския конник” да влезе в списъка на „100-те Национални Туристически Обекта” или да бъде защитен от ЮНЕСКО.
Но преди да напуснат първата си родина – Балканския полуостров – българите оставят тук своя маркер – „Мадарския конник”. Точно такъв конник беше намерен преди няколко години и в днешен Афганистан, мястото, до което достигат на изток.

Какво ни казва този уникален паметник? Той говори за разбирането на българите за света и мястото им в него. Конникът е символ на човека, който владее силите на Природата, представени от коня. Конникът е в парадна поза, не в бойна – това е увереността, с която управлява тези сили. Опашката му е сплетена по много специфичен начин – символ на Колобърската власт, т.е. това не е обикновен конник, а Колобър – върховния жрец на българите. Той държи в ръцете си не оръжие, а чаша – прочутите чаши-черепи на българите, наричат се Габал и са носители на уникалната енергия – Оренда. Ето още един Колобърски символ. Зад конника е кучето – символ на преданост и подчинение, някои казват, че е вълк. Вълкът в езотериката има много по-различно значение от фолклорното (глупака, злото, алчността и т.н.), той е преобразователят на енергията на злото в енергия на доброто, трансформация, която само висшите посветени – Колобрите – владеят. В краката на конника е лъвът. Той е слънчев символ, на 7-те Слънчеви енергии. Ето го поредния знак – конникът владее и тези Божествени енергии, защото нито лъвът е в нападателна поза, а по-скоро в подчинена, нито конникът го напада или се опитва да го убие…Сега може да се включи и теорията, че конникът е жена…Този символен анализ може да продължи още много, но само ще добавя нови и нови елементи към това, че „Мадарския конник” не е просто изображение на воин, пък бил той и някой кан, а е езотеричен символ за вярата на българите, същият символ, като на „двойника” си в Хиндокуш (днешен Афганистан).

Минават векове и идва времето за мисията на българите. Те тръгват обратно на запад, към родината си. Как да я познаят? Само по оставения там маркер – по „Мадарския конник”! Това е, което търси кан Аспарух, когато тръгва на запад. Той е Колобър и е много наясно какво точно иска да намери…и когато го намира на Шуменското плато, забива копието си в равнината и прави столицата си там – Плиска. Ако не беше откриването на „Мадарския конник”, това да построиш столицата си в равнината без никаква защита от река или хълмове, или някакво друго естествено препятствие, си е жива лудост от гледна точка на Средновековното мислене и практика, но кан Аспарух го прави, защото знае каква е енергията на „Мадарския конник” – тя ще е най-добрата му защита.

Тази енергия се чувства и днес, тя е уникална и продължава да пази не само Шуменското плато, но и цяла България…Тази енергия се излъчва не просто от „Мадарския конник”, а от цялото плато над него, очевидно тези, които първи са го поставили там, са били много наясно какво точно правят и защо! Трябва само да им се поклоним!!!

Сега може да продължите по туристическата пътека, която ви води покрай скалния масив и ще достигнете до малка пещера, превърната в параклис – Св. Пантелеймон – малък е, но целият е отрупан с икони, оставени от тези, които са получили изцеление тук, защото са повярвали и са почувствали силното енергийно излъчване на мястото. Постойте няколко минути в тишина и спокойствие и ще го почувствате и вие…А после продължете по същата пътека и тя щя ви отведе в нова, този път огромна пещера. Прилича на грамадна концертна зала…тя и се използва за това, защото акустиката тук е прекрасна. Ако имате време и желание, може да се качите и горе на платото и то ще възнагради усилията ви с уникалната си енергия.

Време е да потегляте обратно, но запазете, колкото се може по-дълго време, усещането за това невероятно място, защото „Мадарския конник”, не е просто някакъв номер от списъка на „100-те Национални Туристически Обекта”, или произведение на изкуството, защитено от ЮНЕСКО, а е носител на онази колосална енергия, която закриля, и при правилното отношение ще продължава да закриля България и българите, защото мисията ни не е приключила.

Дамян Попхристов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

 

разработено от creativedesign.bg