Велики Преслав – как завърши едно духовно пътуване

В края на септември група българи предприехме едно пътуване по стъпките на предците ни. През Загреб и Любляна, Венеция, Милано, Торино, катарските крепости в областта Лангедок в Южна Франция, та чак до Флоренция.

В предишен пътепис разказах за това наше пътуване. Днес искам да разкажа, за неговото продължение в България.

Историята започна така….

Предстояха ни последните 1000 километра път към България. В Ранната утрин на 28.09.2014 напуснахме Италия.Бяхме се опознали. Идеята, която ни събра, изминатите 5000 км ни сближиха. Професор Дамян Попхристов, вдъхновителят на това пътуване, имаше идея. За да премине по‐ лесно последния отрязък от пътя, даде микрофона на всеки един от участниците – да разкаже как се е озовал на това духовно пътуване, как темата за богомилите се е докоснала до неговия живот. Повярвайте, беше много интересно, но ако трябва да включа разказите на всички, бих могла да напиша книга, и то много вълнуваща. Ще се спра само на този разказ, който стана причина да се видим само след месец.

Чувствахме се близки, като че ли се познаваме от години. Дойде ред на Мариана от София.И тя сподели: За спомен си взела камъчета от Монтсегюр.Но някой ѝ казал,че от подобни места не е хубаво да се вземат камъни.Много спонтанно ни запита:“Какво да ги правя, приятели?“ Роди се отговор веднага: „Ами занесохме българска пръст на Монтсегюр, защо да не върнем Монтсегюрска земя в България?“ И се взе единодушно решение‐Велики Преслав! От там е тръгнало всичко, там е бил посветен Боян Магът,там са посветени първите богомили, от там се е разпалила искрата!Уточнихме датата, подсигурихме и хотел. Веднага, по телефона. Въодушевлението ни беше голямо.

Избрахме 01. 11. 2014. Ден на Народните будители, на Св.Св.Дамян и Козма. Какъв по‐ подходящ ден! Освен това беше и Задушница.

Явно, ентусиазмът ни беше увличащ. Всички бяха дошли с приятели.И в 15 часа в кръглата църква в Преслав се събрахме около стотина души.

Имаше много символика в този ден. Будители. Будя. Народна памет. Безсребърници. Добро, Любов.

Подбрахме да изпеем тази песен:

Мога да постигна, що желая,
Във живота всичко се постига!
Ще нося Божиите блага,
Във всички човешки сърца.
Там, дето се ражда Радостта,
там, дето царува Любовта!

Засветиха светилничетата от Монтсегюр. С много любов бяха приготвени и нови,за този ден в Преслав. Мисълта ни понесе пламъчето на искрата,запалена в 928 година, в църквата „Св. Параскева“, тук, в Царския град, за да свети и топли, да буди и разтърсва не само България, но и задрямала Европа.

Не сте забравени, Братя Богу мили! Ще будим, ще обичаме, ще се радваме на мира и на живота!Така, както сте ни завещали.В молитвите си ще славим България, ще я пазим и тачим. Ще се молим Божията десница винаги да я закриля. Днес това е нашето обещание.

Утрото на другия ден ни свари на мястото, където е бил Царският дворец. Притихнали във медитация очаквахме да чуем стъпките на славни мъже‐ цар Борис I, Симеон Велики, Иван, наречен после Рилски, Вениамин, избрал да носи името Боян, Петър Първи.Всеки поел към своята Голгота за спасението и въздигането на България . Със скиптъра на силата и славата, със аскетизма на светеца, с просветителската мисия на вярата в доброто, братството и любовта.Всеки стигнал своя връх и оставил следа.В народната памет,в генетичния код на българина.

Тук сме, за да уловим нишката, в която е втъкан от векове българския дух. Да се поклоним. Да благодарим.

Йорданка Хаджийска
10.11.2014
Гр.Стамболийски

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

 

разработено от creativedesign.bg