Нестинарството

Нестинарството – древен езически култ, свещен обряд за пречистване, небесна порта или дори ходене по звездите

Какво всъщност е то?

Едни твърдят, че значението на думата идва от гръцките анастенагмос – въздишане, пъшкане, (х)естиа – огън или от анастено – възкръсване. Много и различни са възгледите за семантиката на думата нестинарство.

Много и различни са също и легендите за произхода му. В една от тях се казва, че по време на турското робство някои странджански села са живеели в изолирани и затворени общности, сключвали са бракове помежду роднини и следствие на кръвосмешението децата са се раждали увредени и най-често умирали. Този грях трябвало да се изкупи пред Бога като се влезе с боси крака в жаравата. От тук идва и схващането, че нестинарите изкупват греховете на общността.

В друга легенда се казва, че пак през турско робство, жителите на село Ургари се скрили от поробителя за да развиват поминък и живеят по-спокойно. Един ден обаче голям турски военачалник ги открил и докато мъжете работели на полето, той влязъл в селото и срещнал най-красивата мома. Поискал тя да тръгне с него, но смелата девойка поставила условие. Обещала, че ще тръгне с него само ако и той мине оттам, откъдето ще мине тя. Как да стане за резил агата?! Нима ще може да мине от някъде една жена, от където той не би могъл? Съгласил се и дори обещал, че ако не успее ще остави и нея и селото и на мира. Запалили огън, разстлали жаравата, помолила се момата и минала през нея.

  • Хайде сега, Ага, твой ред е! – викнала гордо младата жена.

Нито пеш, нито на кон, никак не успял турчина да мине през горещите въглени, но се оказал почтен и удържал на думата си.

В трета легенда се твърди, че на 3-ти юни Бог решил да изпита вярата на хората, запалил голяма клада на хорището /мястото, където се изпълнява ритуалното огнеходство/, събрал всички момци и им казал, че никой няма да изгори ако бос скочи през огъня. Никой освен Константин не се усмелил. Неговата вяра била токова силна, че не само скочил, но и танцувал в жарта. Заради силната му вяра Бог го взел при себе си за да управлява хората. Момъкът обаче поискал да има и една сестра, за това на другия ден /4-ти/ Бог събрал и момите. Само Елена вярвала толкова силно за да издържи на същото изпитание. И така Бог взел и нея за жена/сестра на Константин.

Каквито и още предания да поставим, нито едно от тях няма да ни заведе до изконното начало на тази сакрална обредна система, защото то – нестинарството е с корени много по-дълбоки. Корени идващи още от възникването на представата на човека за земно и свещено. Когато древния нестинар, във формата на жрец е осъществявал връзката между света на Боговете и света на живите. Във всяко едно време, през всяка една епоха хората са имали нуждата от такова посредничество. Ние сме от щастливците, че точно по нашите земи се е съхранило това посредничество с цялата му обредна система и сакрално значение. Не случайно през септември 2009 година ЮНЕСКО обявява нестинарството за световно нематериално културно наследство. Нашето, българското, хилядолетното ни културно и духовно наследство. За голямо съжаление обаче, три години по-късно се прокрадна заплахата то да бъде изключено от този списък заради неспазване реда на жертвоприношението и като цяло на обреда, заради пиянство на зрителите, заради поругаване на аязмата /свещеният извор/…

В селата в Странджа планина, там където до скоро се смяташе, че е сърцето на нестинарството, а именно Бродилово, Българе, Кости, Ново Паничерево действително се наблюдава поругаване на целия обред, не само на аязмата. Разпъват се сергии, пекат се кебапчета, цял ден гърми чалгарска „музика”, вика се, обявяват се конкурси за тигани с най-дълга мръвка… и каквото още се сетите за омаскаряване на едно свещенодействие, каквото е влизането на нестинаря в огъня. Също и самите изпълнители на обреда се отнасят твърде повърхностно към ритуала. Наблюдава се повече показност, отколкото отдаденост.

Но когато едно духовно наследство е живо, то търси да намери друг приемник, където да продължи да съществува за да пребъде във времето. Ето защо аз смятам, че анастено /възкръсване/ най-добре показва произхода на думата нестинарство. Има данни, че преди време в жар са влизали и на места в другата наша свещена планина – Родопа. Днес вече можем да присъстваме на автентичния ритуал там. Без да са усвоени външните елементи от християнския култ, без ритуални декори и специфики. В естествения му езически и изначален вид. Така както нашите предци са били слънцепоклонници, така и автентичния нестинарски ритуал символизира именно това – връзката ни със звездата даваща на Земята светлина и живот. Каква би била иначе такава сила, дето ще вземе от вътрешния Огън на човека за да го преведе през земния и да го пренесе до небесния? „Прихванат” от Силата, влизайки през огнената порта, нестинаря всъпва в този свещен път, път на издигане на духа над материята, на душата над битието, чрез Огъня на Знанието, защото тръгвайки от най-земната точка той стига до небесната, овладява стихията и я принася обратно на хората във вида, в който тя най-добре да им служи. Това характеризира нестинарството като космичен акт, който има за цел да донесе хармония със стихията на Огъня. Когато силите са изравнени, тогава и нашия свят става равен и на него царува равновесие, мир и спокойствие.

Нестинарството не е обикновена традиция. То ни е оставило прозорец към Вселената и начин за Единение с нея. То не е атракция, не се стреми към изява, то е друга истина.
Богатство, което се споделя.

Нашето богатство!

Автор: Марияна Вълчева

3 responses to “Нестинарството”

  1. Йорданка Хаджийска says:

    Браво, Мариана,
    От години се интересувам от нестинарството.От музиката, същината на обреда,търсих следите в по-далечното минало.Много ме болеше от опорочаването на на този свят ритуал.Радвам се, че има хора като Вас, които застъпват тази позиция.Най-важното е да я изразим, но и да я защитим,да я опазим.Заради вековете наследство и заради знанието, което ни носи. Благодаря ти

    • Марияна Вълчева says:

      Аз Ви благодаря! 3-ти юни за българите би трябвало да е също толкова важен, колкото денят на Сурва, на Баба Марта, Еднажден … Жалко, че и тази година се пада в работен ден, но аз така или иначе ще бъда там. Бих била щастлива да споделя това с повече хора и каня всички: – Елате с мен! Елате там, където тъпани и гайди ще променят ритъма на сърцата Ви и през сетивата си ще достигнете до един друг свят и ще се върнете по домовете си по-чисти, по-красиви и намерили повече Смисъл!

  2. Пламен Железов says:

    Здравейте,

    Нека изкажа още една теза за произхода на думата нестинари.
    Първо ще започна с цитат от книгата на проф. Анчо Калоянов “Димитър Злочести и войводата Патрев”:

    “И стоях там и добре ми беше. Един път дойде едно ямболче Лукан и каза за едно чудо. От Големия Бозгун в Бесарабия се били преселили и много странджанци, дето знаели да играят на огън и затуй ги зовели истинари. И на една истинарка от селото Българи на деня си свети Константин и се явил насън и и рекъл: …”

    Южно от село Българи има кале. Местните го наричат Ургури. Според проф. Божидар Димитров населението на това кале Ургури се родеело с хората от село Еркеч, Бургаско. Както може би знаете хората от Еркеч са от така наречената етнографска група “ваяци”. Те са от същата етнографска група като сродните им села Голица, Аспарухово, Аврен и т.н. – Варненска област. Моят дядо беше от село Аврен и беше типичен представител на тази група българи. Говорът на ваяците е изключително силен диалект с много запазени архаизми от стария български език, включително широкото изговаряне на “е” или “ае”. Та, моят дядо за думата “истинско” използваше думата “наестаенску”. Изречение от рода “Истина ти казвам!” би звучало като “Наестинъ ти думам!”.
    Дали е съвпадение или не, не знам! Но според мен звучи логично и така както огънят пречиства и е символ на истината, така може и хората играещи в него да са истинари или “наестинари”, на техния си диалект.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

 

разработено от creativedesign.bg